Драги и трите призрачни зли духа

Какво точно планира Европейската централна банка (ЕЦБ) под управлението на своя президент Марио Драги? Действията ѝ наподобяват новелата "Коледна песен" на Чарлз Дикенс. А в някои от призраците може да се разпознаят някои централни банкери, пише в свой анализ германското списание Der Stern.

През 1843 г. излиза новелата на Дикенс, чийто главен герой е старият скъперник Ебенизър Скрудж. Той се интересува единствено от парите си. В нощта срещу Коледа го посещава духът на стария му съдружник Марли, който го предупреждава, че душата му е обречена, ако не се промени. След това го посещават и духовете на миналите, настоящите и бъдещите Коледи. Скрудж вижда своето минало и настояще. Третият призрак го отнася в бъдещето, където Скрудж се вижда самотен и забравен от всички и решава да се промени. Скоро той се прочува като най-щедрият човек в града и то не само на Коледа, а през цялата година. Ако Дикенс беше жив днес и бе наблюдател на паричната политика, то в едно евентуално ново издание би посветил повествованието на Европейската централна банка (ЕЦБ). Не заради някакви паралели в характерите с ключовите актьори, а по-скоро защото изглежда, че и при ЕЦБ витаят духове.

Духът на миналата Коледа е инфлацията. В края на 90-те години на миналия век ЕЦБ наследи германската Bundesbank и още няколко централни банки. Нейната първа и единствена задача бе да се бори с “Призрака на инфлацията" в страните от Европейския паричен съюз. Със специален договор тя бе ангажирана да поддържа ценова стабилност. По-късно се прибави и изричната норма за инфлацията - годишното увеличение на потребителските цени трябваше да се поддържа на ниво малко под 2%.

В допълнение, критериите за конвергенция от Маастрихт трябваше да послужат за дисциплиниране на страните участнички. Поне в началото в ексклузивния клуб на паричния съюз влизаха само тези страни, които можеха да докажат успех в борбата с инфлацията и чиито лихвено ниво беше сравнително ниско. Освен това управлението на бюджета и на нивата на дълга трябваше да бъде насочено към постигане на устойчивост, а валутният курс не биваше да е под натиск. Дори ако неспазването на критериите за конвергенция сега се счита за почти нормално, по отношение на инфлацията правилата са железни: със среден годишен темп от малко под 2 процента ЕЦБ досега постигаше своята цел. Така погледнато, изглежда, че духът на инфлацията е прогонен.

Вместо това от известно време насам банката си има вземане-даване с друг дух: Духът на сегашната Коледа е дефлацията. Финансовата и дълговата криза продължават да тежат върху икономиката в еврозоната. Настоящата икономическа ситуация може да бъде описана в най-добрия случай като „Нагоре, без инерция". По-специално, спадащите цени на суровините подтикнаха инфлацията към нулата. В най-засегнатите от кризата страни потребителските цени паднаха дори под нулата. Това със сигурност може да се оцени като част от нужна корекция.

Независимо от това "Призракът на дефлацията" шокира ЕЦБ: за да се избегне задаващото се бедствие от спирала от спад на цените и намаляване на икономическата активност и за да гарантира политическото оцеляване на еврото, банката стигна до крайности. Според някои разбирания тя дори е надхвърлила своя мандат – така например лихвеният процент по депозитите се понижи под нулата.  

В допълнение, от март тази година централната банка влезе в ролята на крупен купувач на европейски облигации. Това засилва впечатлението, че паричната политика се сбогува от строго ориентирания към стабилност модел на Bundesbank и преминава постепенно в посока към един вид Латински валутен съюз. Инфлацията трябва да бъде (отново) събудена, за да прогони Духа на дефлацията. Все едно да прогониш дявола с Велзевул (демон, почитан в Близкия изток. Думата е от античен произход и означава "принцът на демоните").

Дикенс на новото време би показал на ЕЦБ с помощта на трети дух опасностите, които се крият в този Мефистофълски пакт. Духът на бъдещата Коледа е системната криза. Тя е предизвикана от изпаднала извън контрол парична политика, която влияе по два начина. На първо място, в резултат на интервенциите на пазара на облигации се стига до образуването на балони на финансовите и имотните пазари. Тяхното спукване ще предизвика точно това, което банката иска да предотврати: дефлационна спирала. Япония праща много поздрави. Второ, отрицателните лихвени проценти от икономическа гледна точка се считат за неестествени и изключително вредни.

Бизнес моделът на регулираните участници на финансовите пазари - банки, застрахователи и пенсионни фондове – е насочен към нормалните лихвени нива. Изкуствено изкривените пазарни цени („капанът на лихвените проценти") може да доведе до дестабилизиране на финансовата система, която тъкмо се използва от паричната политика, за да създаде монетарни импулси.

Иначе казано - приносителят на лошата парична новина се „наказва"! Фактът, че някои експерти вече твърдят, че следващата стъпка са „хеликоптерни пари“ - неочаквано увеличение на номиналните парични запаси, което води до увеличение на търсенето на стоки и общо повишение на ценовото равнище“, определено ни кара да се замислим. Защото тази ментална конструкция заобикаля банковия сектор.

Разбира се, описаният по-горе сценарий е екстремен. За щастие и в модерната Коледна история няма автоматизъм. В същото време описаните рискове в същността си са реални. Подобно на стария Скрудж обаче и ЕЦБ все още има време да промени курса. Тя трябва да го използва, за да запази Духа на бъдещата Коледа в света на хипотезите. 

Още икономически новини четете в Investor.bg