21 век, България: Богатите с колите, бедните с влака

Българите с високи заплати пътуват с лека кола. Процентът на пътниците с месечни доходи от 1500-2000 лв., които избират този транспорт, е 81,20%. С автобус пътуват 12,50 на сто от заможните, а с влак - само 6,30%.

Това показват изследвания в Интегрираната транспортна стратегия до 2030 г., която правителството прие в сряда. Документът е задължително условиe, за да получи държавата ни еврофинансиране на проекти в сектор "Транспорт".

50,30 на сто от българите със заплати между 700-1000 лв. пътуват с лек автомобил, 23,30% с автобус и 26,40% с влак.

При пътници с месечни доходи до 300 лв. с лека кола са 29,50%, още токова с автобус и 38,90% с влак. Общият процент при тази категория не е 100, защото има и пътници без доходи (безработни, студенти).

Причините са повече от ясни - влакът, бавен, неудобен и стар, е за бедните, защото е по-евтин, пише "24 часа".

Данните на стратегията за 2014 г. показват, че 23,57 млн. души са пътували с влак през 2014 г., а през 2015 г. техният брой е 21,30 млн. Пътуванията с влак намаляват са над 5 млн. за периода 2010-2015 г. За сравнение - на експреси през 2010 г. са се качили 1,81 млн. души, а през 2015 г. едва 390 000.

Друг недостатък при пътническите жп превози е липсата на конкуренция - само "БДЖ-пътнически превози".

Данните показват, че средната техническа скорост за движение на пътническите влакове е една от най-ниските в Европа, което е причина за ниското качество на предлаганата услуга.

Пътуванията не само с влак, но и с автобус се свиват. През последните 14 г. търсенето на обществен транспорт (автобусен и жп) намалява 3 пъти, от около 360 млн. през 2000 г. на 120 млн. пътувания през 2014 година.

Междуградските пътувания с лека кола за денонощие през 2014 г. са 1 417 651 средно с двама пътници в автомобилите.

За годината това са 558,8 млн. души и 272 млн. пътувания на леки автомобили.

Въпреки предпочитанието на хора с по-високи доходи към автомобилите, анализът показва, че не само влаковете са стари, но и колите. Най-много - 39%, са на възраст над 20 г. и едва 4% са до 5 г. Застрашителен е и делът на автомобилите с възраст между 15-20 години, той е 30% от общо експлоатираните превозни средства.

Магистралите са с обща дължина 734 км или 3,7 % от републиканската мрежа, което се отчита като крайно недостатъчно.

Първокласните пътища са 2954 км, делът им е 14,88%, второкласните са 4025 км и имат дал 20,27 на сто от републиканската мрежа. С най-голяма дължина (12 140 км) и най-голям относителен дял (61,15%) са третокласните пътища. За тяхното поддръжане обаче има недофинансиране.

В сряда правителството прие предпоследният по финансова напрегнатост сценарий, който предвижда до 2034 г. да бъдат инвестирани 25,5 млрд. лв.

Включени са 70 инфраструктурни проекта за всички видове транспорт. Част от тях вече са в изпълнение, а друга са планирани за завършване след 2030 г.

Най-големите по стойност проекти в железопътния транспорт, планирани за изпълнение до 2030 г., са:

- "Рехабилитация на железопътния участък Пловдив - Бургас фаза 2" - проектът включва и внедряване на ETCS (автоматизирана система за управление)по протежение на цялата железопътна линия от Пловдив до Бургас с обща дължина от 293 км;

- "Модернизация на жп линия София - Пловдив: жп участък Елин Пелин -Костенец";

- "Модернизация на железопътен участък Костенец - Септември";

- "Модернизация на железопътната линия Видин - София: железопътен участък Видин - Медковец";

- "Модернизация на жп линията София - Перник";

В автомобилния транспорт са:

- Изграждане на автомагистрала "Струма", Благоевград - Сандански: от Благоевград до Крупник и от Кресна до Сандански и тунел Железница, както и лота от Крупник до Кресна;

- Проект "Обход на Габрово - етапна връзка включително тунел под "Шипка" (през Стара планина)";

- АМ "Хемус" от Ябланица до Белокопитово;

Други значими проекти, които ще се изпълняват до 2030 г. са:

- Разширение на метрото в София - линия 3;

- Изграждане на интермодален терминал Варна;

Планирани са и 4 моста на река Дунав, които ще се строят от 2029 до 2033-2034 г. Мостът Оряхово-Бекет е оценен на 357 млн. лв., Силистра-Кълъраш - на 267,76 млн. лв., Никопол-Турну-Мъгуреле” - също на 357 млн. лв. и вторият мост при Русе - на 267 млн. лв.