Брюксел и Токио създадоха шампион на свободната търговия

Сирене и кашкавал срещу коли. По-просто и накратко така може да се опише сделката, която постигнаха дипломатите на ЕС и Япония. След четиридневни преговори двете страни по договора подписаха през тази седмица нов пакт за свободна търговия. Договорът засяга пазар, който обхваща 600 млн. потребители и генерира 30 на сто от глобалния брутен вътрешен продукт, както и 40 на сто от глобалната търговия със стоки.

Но това не е единствената причина, поради която икономисти и политици говорят за „особен момент“. И дори наричат договора „исторически“. Не става дума само за цифрите, а по-скоро за сигнал. Защото европейско-японският документ от 560 страници изпраща ясно послание – че икономическият баланс на властта се променя. И то не в полза на Америка.

По същество така нареченото Споразумение за свободна търговия между Япония и ЕС, неофициално Jefta, предвижда следното: японците намаляват митата си върху млечните продукти, месото и виното, а европейците намаляват митата си върху вносните автомобили.

Някои от тях незабавно ще паднат до нула, други ще се намаляват постепенно. По-голям икономически растеж, повече работни места - това е целта на споразумението. Япония, третата по големина икономика в света, се счита за важен пазар за европейските компании. Jefta пък представлява и за двете страни най-голямата търговска сделка, която някога са се осмелявали да сключват.

Договорът е предизвикателство пред Вашингтон. Европейският съюз е твърдо решен да се изправи срещу протекционизма на Тръмп и да се позиционира като стабилен защитник на свободната световна търговия. Сделката с Токио е най-големият търговски договор в историята на ЕС. Числата говорят сами по себе си. ЕС и Япония обединяват една трета от световната икономическа продукция. Търговският обем възлиза на почти 130 млрд. евро. Европейската комисия очаква износът на съюза да нарасне с 20 млрд. евро годишно в резултат на споразумението.

Сделката се сключва във време, в което светът преживява обрат по отношение на икономическия обмен. Америка се опитва да спъне глобализацията. Разговорите между ЕС и Япония започнаха през 2011 г., няколко месеца след ядрената катастрофа във Фукушима, когато американският президент все още се казваше Барак Обама, а свободната търговия не беше застрашена. Те се проточиха, страните спориха, изпадаха в подробности, докато Доналд Тръмп не се премести в Белия дом и не издаде лозунга "Америка на първо място", кодовата му дума за протекционизъм. В новата ситуация европейците и японците се съгласиха изненадващо бързо на новото споразумение. Техните посланици формулираха последните думи на договора през декември 2017 г., едва година след встъпването в длъжност на Тръмп.

„Политиката на правителството на Тръмп ускори нещата", казва Ирина Ангелеску, експерт по Япония в базирания в Ню Йорк Council on Foreign Relations. Според политолога споразумението ефективно е променило характера си. Jefta не е просто икономически договор, а отговор на американските възбрани, смята тя, цитирана от германския Die Welt. „Европа и Япония все по-ясно заемат позицията на шампиони на свободната търговия“.

Засега Америка отпада от тази сметка. През март Тръмп въведе мита върху алуминия и стоманата, през юли – върху китайски стоки от технологичния сектор. Освен това заплашва с мита върху колите от Европа, което може да е пагубно за германския автомобилен сектор.

„А какво ще правим с милионите коли, които идват на нашия пазар и за които на практика почти няма мита“, поясни той по време на срещата на върха на НАТО в Брюксел. В действителност ЕС налага мито от 10 на сто върху внесени от САЩ коли, докато американците облагат европейските автомобили с едва 2,5 на сто.

С Jefta сега Япония изпреварва и американците. Toyota, Nissan, Mazda, Mitsubishi – всички те скоро ще се внасят на практика с нулеви мита в ЕС. Огромната сделка елиминира 99% от всички търговски бариери между ЕС и Япония. Тя предвижда не само премахването на определени мита, но и сближаването на законите, например в областта на интелектуалната собственост, труда и опазването на околната среда. Също така е включен и ангажимент към Парижкото споразумение за климата - договор, който Тръмп единствен в света отхвърля. Всичко това може да означава, че Европа и Япония стават все по-привлекателни за компаниите, а САЩ губят популярност като място за правене на бизнес.

Предисторията на сделката вижте в анализа в Investor.bg