Китайските вируси – защо пазарите останаха изненадани?

Китайските вируси – защо пазарите останаха изненадани?

Историята

Ако направим ретроспекция на мащабните зарази от древността до наши дни, ще видим, че човечеството често е страдало от заразни болести, които се разпространяват бързо и безспирно. Ефектите, често с били катастрофални за населението и политическата система. Индустриалната революция съвпада и с развитие на медицината и вирусологията. Изобретяването на аспирина и антибиотика дава на човечеството няколко десетилетия на сравнително спокойствие от заразни вируси и дори са елиминирани или доведени до контрол редица такива. Създадена е Международната Здравна Организация към ООН, с което борбата срещу епидемии и други здравни проблеми на хората се централизира глобално.

Какво обаче не беше сторено?

От няколко десетилетия развитите държави не са били изложени на глобална пандемия, което е възпряло развитието на превантивни методи и технологии за бора с вирусите. Прекомерното разчитане на антибиотици, повечето, от които са създадени преди половин век намалява възможностите на конвенционалната медицина да се справя в нововъзникнали вируси и дори с нови щамове на съществуващи зарази. Липсваха анализи на подобни ситуации и достатъчно внимание към подготовката на институциите и лицата в здравеопазването.

Преди всичко, липсваше аналитичен опит на портфолио мениджърите и риск анализаторите относно влиянието на пандемии върху глобалната икономика и финансовите пазари. Няма методология за анализ на ефекта върху поведението на икономическите субекти от глобални зарази и методи за превенция на паника в глобален мащаб.

Какъв е ефектът?

Свободното движение на стоки, хора и капитали се оказа възпрепятствано и нарушено от модификация на познат вирус. Здравеопазването в редица държави, политическите лидери и регулираните пазари са шокирани и изненадани.
Нарушени са основни зависимости на капиталовите пазари като виждаме редица класове пазарни активи да губят доверието. Финансовите инженери не са уверени в своите изчисления, защото имат проблем да приравнят сантимента към статистическите данни, а риск анализаторите са в непознати води. Техните алгоритми не са предвиждали като евентуален риск, възникването на глобална пандемия. В анализа на пазарната Алфа на техните портфейли не е заложена функция при нерационално поведение на всички участници. Предвиждането със сравнителна точност на магнитуда на подобен феномен е изключително сложно математически. Също, няма надежден алгоритъм за времевото появяване на подобен феномен, които да бъде надеждно приложен в риск контрола.

Какво следва?

Пазарите ще продължат турбулентното си поведение в зависимост от разпространението на глобалната зараза. Ефектът ще е отрицателен и ще наруши редица продоволствени връзки. Производството и дистрибуцията ще са следващите жертви на паниката от пандемията с Covid-19 – ще липсват много търсени продукти (лекарства и медицинско оборудване) докато за други няма да има желаещи потребители (на пример туризъм и превози на пътници). Непредвидимостта на подобни явления както и уязвимостта на глобалната икономика ще се отразят на доверието в нея. Има вероятност международната система за търговия да не оцелее след пандемията. Тя беше създадена от единствената останала супер сила и световен икономически хегемон САЩ. В онзи период никоя друга държава нямаше влиянието да предложи алтернативна система от пазарни взаимовръзки. Дали обаче днешният многополюсен свят ще толерира единна система за търговия и глобален финансов пазар? Кой ще определи правилата им и кой ще съблюдава за тяхното спазване?

***

Йордан Моллов е завършил международни отношения в SUNY New Paltz, САЩ и бизнес администрация във Fordham University, САЩ. От там пътят му продължава в централата на Oбединените нации в Ню Йорк. От 2006 до 2009 година работи като анализатор в няколко хедж фонда в меката на търгуването с акции Wall Street като имената са известни: Hound Partners, 3G capital, NYLIM. От там се заражда любовта му към инвестициите, а безценният опит натрупан там, по-късно дава своето отражение в пазарните успехите на компаниите, които ръководи. Днес той е преподавател по Стратегии и Е-business в няколко университета. Йордан Моллов е и най-младото лице в България, с титла професор.