Проф. Захариев: България и Китай могат да са партньори за по-добра икономика

Проф. д-р Захари Михайлов Захариев е експерт по отношенията между Китай и България. Той е член на множество чуждестранни Академии на науките, академик на Европейската академия за наука, култура и хуманизъм към ЮНЕСКО, президент на Българска националан асоциация "Един пояс, един път", президент на Фондация "Славяни". Също така е експерт-консултант към Китайския център за съвременни изследвания, както и член на ръководството на създадената глобална Мрежа за изследвания на различните аспекти на инициативата "Един пояс, един път" със седалище в Пекин.

Разговоряме с него, за да разберем повече за бизнес отношенията между Китай и България.

Проф. Захариев, заради COVID-19 през изминалата 2020 г. световната икономика пострада и много европейски държави също бяха изправени пред предизвикателства. Вижда се обаче, че китайската икономика все още поддържа доста здравословен темп на растеж. Как бихте обяснили тази разлика? Какво поддържа китайската икономика, която расте значително по време на пандемия?

Пандемията само повдигна завесата на започнали отдавна кризисни процеси във всички сфери на обществените отношения, започвайки се от все по-тежките социални диспропорции и неспособността да се отговори на обществените потребности на системата на здравеопазването, отстъплението на държавата като балансьор на обществените интереси и се стигне до задълбочаващите се тектонични размествания на геополитическите пластове.

Всички тези препъни камъни в развитието, колкото и различни да са в своята кризисна изява, имат общ корен и той е, че съществуващите обществени отношения са достигнали предела на своята цивилизационна адекватност. Все по-ясно става, че новата фаза на историческото развитие, в подстъпите на която ние се намираме, изисква определено и нов социален договор.

Китай е страната, която се явява водещ фактор в търсенето на параметрите на този нов социален договор, който се налага и от новата фаза в развитието на цивилизацията. Конкретен пример за това е, че в тази сложна пандемична ситуация китайската икономика се възстановява много бързо и макар и с по-бавни темпове, твърдо отстоява своята позиция на локомотив на икономическото развитие. При спад на световната икономика от около 4.4%, Китай през миналата 2020 г. реализира ръст от 2.1%, по данни на Международния валутен фонд и Световната банка.

Ако сравним икономиката на Китай с тази на САЩ и Европа, какви са предимствата на Китай и как те биха могли да подпомогнат развитието на българската икономика?

Едно от обясненията за успехите на китайската държава е, че тя винаги е планирала дългосрочни политики, които не са оставали само на книга, а са били като правило стриктно и успешно изпълнявани и прилагани. Ето защо може с увереност да твърдим, че решенията на китайското ръководство за следващите пет години (т.нар. петилетка) за икономическо и социално развитие, както и дългосрочните цели до 2035 г., които включват повишаване на общия икономически обем и доходите на населението и реализиране на значителен пробив в разработката на ключови и базови технологии, както и достигане на равнището на брутния вътрешен продукт на развитите западни страни, ще гарантират и съществен напредък в изграждането на по-заможен живот за всички китайци.

Вие очертавате благосъстоянието на населението като основа на успеха на Китай. Можем ли да заемем този модел и да го приложим в България, която е на дъното по доходи сред европейските държави?

Основното, по което се различаваме с Китай и което е гарант за успеха на тяхната икономическа политика, е тезата за необходимостта от нова парадигма на развитие, включваща т.нар. двойна циркулация, при която вътрешните и задграничните пазари се подсилват взаимно, като обаче се дава приоритет на вътрешния пазар, за разлика от близкото минало.

И както подчерта президентът на Китай Си Дзипин в своята реч при откриването на Световния икономически форум в Давос на 25 януари тази година, само чрез изграждане на вътрешна циркулация Китай може да устои на бързите промени на международната арена.

В тази връзка именно можем да кажем, че китайският пример е изключително важен за нашата страна, защото той показва, че без създаването на ефективна система за стимулиране на вътрешното търсене и без насърчаване на потребителските разходи, е невъзможно постигането на устойчив ход на икономическото и социалното развитие. Към това, разбира се, трябва да допълним, че постигането на тези задачи е свързано пряко с развитието на науката и търсенето на новите технологични решения, които са ключ към новата парадигма на развитието.

Китай е водеща страна в сферата на новите технологии. Според Оксфордския институт инвестициите на един от основните технологични играчи в Китай - Huawei, в България нарастват през последните пет години. Какви са ползите за нашата страна?

За голямо съжаление трябва да констатираме, че България все още е далеч от осмислянето и усвояването на китайския опит в тази насока. По какъв начин може да се преодолее това? На първо място чрез сериозно проучване и всеобхватна информираност на управленския елит в България относно опита на Китай. Не на последно място и чрез използването на присъствието в нашата страна на такива технологични и икономически гиганти като Huawei.

Въпреки че инвестициите на Huawei в България нарастват през последните пет години, ние сме далеч от използване на възможностите за пълноценно усвояване на опита на тази транснационална корпорация за постигането на пробив в технологическото и стопанското развитие в контекста на тази нова парадигма, за която споменах.

Има ли подкрепа от страна на държавните институции за подобни инвеститори?

Huawei присъства в България преди всичко като доставчик на своя продукция и на технологични компоненти, но не и като тръст за комплексно технологично развитие. Остава все още нереализирана възможността да се използва опитът на Huawei в образователния процес, в изграждането на млади и перспективни научни кадри и в постоянно нарастване на квалификацията на производствения потенциал в сферата на новите технологии. Така че постигнатото до този момент е крайно недостатъчно. Трябва да кажем, че тези констатации относно Huawei се отнасят и за цялостното състояние на българо-китайските икономически и научно-технически връзки.

В България предстои дигитализация на бизнеса и въвеждане на електронно управление. Можем ли да разчитаме на водещи компании в 5G развитието като Huawei за постигане на тези цели?

Изключително важно е по отношение на Huawei България да определи най-после и успоредно с това да заложи на развитието на отношенията с компанията по линия на изграждането на 5G мрежата в нашата страна. Това е възможно най-краткият път и за решаване на стоящите пред българското общество и пред държавата проблеми за дигитализацията на бизнеса и за така нареченото електронно управление. Удачно би било по тези въпроси да се проведат серия от кръгли маси, които да доведат и до изграждането на българо-китайски център за високи технологии, с конкретен акцент върху потенциала от възможностите, които носи Huawei.

За това съществуват всички предпоставки. Както декларираното неведнъж от страна на ръководството на компанията желание за активен диалог в тази посока, така и наличието на ресурс и финансова обезпеченост на евентуалните бъдещи проекти.

Достатъчно е да припомним, че преди две години беше открита действаща кредитна линия за развитие на отношенията между България и Китай в размер на 1.3 млрд евро – ресурс, който за жалост остава практически неизползван до днес.