Бизнесът и предизвикателствата на Зелената сделка

Снимка: Димитър Кьосемарлиев

19 / 19

Иван Градинаров, ръководител "Инженеринг" в Aurubis България, даде интересен пример от практиката на компанията. Тя изгражда соларен парк с мощност от 10 мегавата на площ от 100 декара. Производството му може да задоволи годишните нужди от електроенергия на Златица и Пирдоп, но покрива едва 2% от потреблението на металодобивния комбинат.

В същото време подмяната на част от оборудването, което дори не е с изтекъл срок на експлоатация, е довело до намаляване на потреблението на енергия със 7 на сто.

Енергийната ефективност е в основата на изпълнението на зелените цели, съгласи се и Мария Трифонова от СУ "Св. Климент Охридски". Тя коментира намаляването на емисиите въглероден диоксид от страните в ЕС.

Последните данни са, че общността преизпълнява сочената като прекалено амбициозна цел за емисиите през 2020 година - по план те трябваше да бъдат с 20% спрямо нивата от 1990 година, но ЕС постигна намаление с над 30%. Голяма част от това понижение обаче е ефект от свитото потребление през пандемията от коронавируса, каза Трифонова.

Въпросът за изпълнението на зелените цели минава през отговор дали сме готови да променим съществено своето потребление. Според нейните изчисления, за да бъдат постигнати зелените цели в сектора "Транспорт" например, автомобилите почти трябва да изчезнат.

Три четвърти от емисиите в този сектор у нас идват от личните автомобили и ванове. Това означава, че до 2050 година автомобилите в България трябва от около 4 млн. да бъдат намалени до едва 0,5 млн. електромобили. Хората, които нямат собствени превозни средства ще трябва да ползват обществен транспорт - електрически или с ниски емисии.

"Няма лесни решения, няма панацея или фиксирани цели", коментира от своя страна Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт (EMI). Той беше категоричен, че плановете могат да бъдат променяни, но трябва да бъдат зададени цели, за да не се "лутаме" в търсене на решения. Според него страната трябва да подбере точния момент за "голямата стъпка" за изпълнение на зелените цели, а преди това да прави "малки стъпки" с възможност за корекция и да се опита да се възползва от ползите от зеления преход.

Икономистът отбеляза първите опити за навлизане на зелената енергия у нас и изграждането на фотоволтаичните паркове. България изгради близо 1 гигават слънчеви централи при най-високите възможни цени. Само две години по-късно цената на панелите се срина, припомни Стайков.

Трябва да се търси баланс между икономиката и зелените цели, а и да бъде отчетено, че няма еднакво решение за всички. "Това, което работи за Aurubis, може би няма да работи за КЦМ, още по-малко за един фризьорски салон или ресторант", категоричен беше още Стайков.

"Бизнесът е много по-подготвен за Зелената сделка от държавата", смята икономистът Димитър Събев. Според него обаче много бизнеси няма да успеят да се приспособят или ще загубят от промяната. Според него пазарните стимули могат да ускорят или да забавят изпълнението на целите за намаляване на емисиите с поне 55% до 2030 година.

В България по традиция цената на електроенергията е ниска и за бита, и за бизнеса, уточни Калоян Стайков. За него това е било пречка за навлизането на новите технологии - ВЕИ, съхранение на енергия и т.н., защото бизнесът и домакинствата не са имали стимул да бъдат по-ефективни.

Но сега това се променя - ако не сме екологични, към 2035-2040 година няма да има кой да купи нашите продукти, категоричен е Иван Градинаров. Светът вече следи за намаляването на своя въглероден отпечатък навсякъде по веригата.

Великобритания съобщава за значително намаление на емисиите си, но в същото време внася стоки с висок въглероден отпечатък, отчете и Димитър Събев. Според него се върви към забрана за внос на подобни стоки, защото за емисиите в атмосферата няма граници, дори и "за остров като Великобритания".

За да бъде реализирана Зелената сделка се изисква още и предвидимост на средата, коментира още Иван Градинаров. Реализирането на една мащабна сделка отнема около 5 години, затова и бизнесът трябва да знае какво точно да очаква. Мария Трифонова добави още и че трябва да се открие скрития потенциал на икономиката ни.

Опазването на природата да залегне в учебната програма, предложи от своя страна Димитър Събев и допълни, че екосистемите трябва да бъдат съхранени.

Енергийната система днес е коренно различна - в началото на 20 век се търсеше начин за електрификация на населението, днес битът произвежда сам енергията си, добави в заключение Калоян Стайков. Той беше категоричен, че през последните години има същинска революция по отношение на новите технологии в енергетиката и затова трябва да имаме гъвкави цели, за да посрещнем новите предизвикателства.

Основни партньори на Investor 20 на Investor.bg са Bosh и eMAG. Събитието се провежда с подкрепата на А1, Финансов холдинг „Елана“, Proxiad Bulgaria и Aurubis Bulgaria.