Банкрутиралата Шри Ланка трябва да закрие централната си банка

Това, което е било полезно за Шри Ланка по време на британското колониално управление преди 75 години, може би си струва да се опита отново. Или поне така смята Марк Мобиус, бивш гуру на развиващите се пазари във Franklin Templeton Investments. Според него, за да си върне доверието на инвеститорите, банкрутиралият остров в Индийския океан може да обмисли смяна на централната си банка с валутен борд.

Мобиус има право. Една централна банка, която има дискреционна власт върху вътрешните лихвени проценти, притежава огромна власт, но не всички могат да я упражняват отговорно. Ако влиятелни политици - като президента на Шри Ланка Готабайя Раджапакса и неговите братя - ще разрушат фискалното управление с катастрофално намаляване на данъците и ще съсипят селското стопанство със забрана на торовете, а паричният орган просто ще позволи това безразсъдство, като печата пари, тогава за страната може би е по-добре да се откаже от банката в полза на набор от правила, предаде "Вашингтон пост".

В крайна сметка валутният борд се свежда до това: протокол. Всичко, което изисква преценка - като например определянето на лихвените проценти, спасяването на закъсали кредитори, подпомагането на правителството да набира средства на ниска цена - излиза извън строя. Националните пари са обезпечени на 100 % (или повече) с ликвидни, безрискови активи, държани в чуждестранната основна валута. С други думи, един чист валутен борд за Шри Ланка няма да прилича на Аржентина между 1991 г. и 2001 г.: тази система имаше твърде много диетични дни. Правилният модел е паричният орган на Хонконг.

Дори в Хонконг, където валутният борд действа от 1983 г., слуховете за предстоящо отпадане на обвързването започват да се разпространяват винаги, когато местните междубанкови курсове се разминават с американските - както е в настоящия случай. Но тези слухове винаги са преувеличени. Да, Федералният резерв е станал "ястреб" и следователно Хонконг трябва да очаква силен отлив на капитали през следващите месеци. Но това не е голяма работа. HKMA автоматично ще продава щатски долари на банковата система, когато местната валута спадне до по-слабия край на ангажимента си за конвертируемост 7,75 хонконгски долара - 7,85 хонконгски долара, изсмуквайки вътрешната ликвидност, така че, както отбелязва стратегът на Bloomberg Intelligence Стивън Чиу, "местните лихвени проценти също могат да се повишат и да настигнат американските, следователно в крайна сметка да подкрепят хонконгския долар".

Шри Ланка също може да приеме такъв самоизпълняващ се кодекс, при условие че успее да намери правилната котва и подходяща конверсионна стойност. Нейната рупия е неофициално обвързана с щатския долар от октомври 2021 г. насам. Въпреки това, след като намаляващите валутни резерви принудиха предишния управител на централната банка Аджит Нивард Кабрал да се откаже от обвързването миналия месец, шриланкийската рупия се срина - от около 201 за долар до около 350. Подобна волатилност може да бъде премахната, като се даде на валутния курс силен пристан - от вида, който е съществувал в миналото на самата Шри Ланка, пише Блумбърг.

Преди американският икономист Джон Екстър да пристигне в Коломбо, за да помогне за създаването на централна банка - той става нейният първи управител през 1950 г. - в Цейлон, както е известна тогава страната, действа хибриден валутен борд. Цейлонските рупии са конвертируеми в индийски рупии в съотношение 1:1, но са обезпечени основно с британски лири, като са добавени и някои индийски валутни резерви. Тази схема работеше, докато индийската валута също беше обвързана с паунда. След Втората световна война тя започва да се разпада. Новопридобилата независимост Индия наложи валутен контрол върху трансакциите в рамките на т.нар. зона "Стърлинг". Година по-късно същото направи и Цейлон. Това доведе до парадокс, както отбеляза Екстър, тъй като валутният борд не би могъл да функционира без свободна конвертируемост в неговата основна валута.

Липсата на конвертируемост на индийската рупия и на китайския юан е причината, поради която и до днес нито една от двете валути не може да бъде котва за валутния борд на Шри Ланка. Китай и Индия са двата най-големи търговски партньора на острова и както Пекин, така и Ню Делхи са силно заинтересовани от това Коломбо да не се наклони прекалено много към другата страна. Това прави щатския долар, основната валута за фактуриране в световната търговия, очевиден избор.

Но на какво ниво? Въпреки че сегашният обменен курс е неочакван успех за износителите на облекло и чай на острова, по-скъпият внос води до най-бързата инфлация в Азия. През март цените се повишиха с близо 19% спрямо предходната година. Подходящото ниво за валутен борд в Шри Ланка е може би между 200 и 350, но то ще стане известно едва след като се изяснят контурите на спасителната помощ от Международния валутен фонд и отпадне несигурността за бъдещето на страната.

Валутните бордове обикновено се свързват с по-ниска инфлация, по-висок икономически растеж и по-малък фискален дефицит в сравнение с твърдите фиксирани валути, които се поддържат по-скоро с обещания, отколкото с протоколи. За малки държави като Шри Ланка (население: 22 млн. души) те представляват легитимна алтернатива дори на гъвкавите валутни курсове с парична независимост, които така или иначе може да не постигнат много поради политическа намеса.

И все пак животът в условията на валутен борд не е лесна работа. От края на 90-те години Хонконг трябваше да се примири с мъчителна дефлация в продължение на няколко години. Икономиката на града все още страдаше от азиатската финансова криза от 1997 г., но Федералният резерв повиши лихвените проценти в САЩ до 6,5 %. Ипотеките в Хонконг бяха под въпрос, а безработицата беше висока. До 20-годишнината от създаването си през 2003 г. валутният борд получаваше много критики. И все пак, когато го попитаха какво би се случило, ако на хонконгския долар бъде позволено да плава, Джоузеф Ям, тогавашният ръководител на HKMA, се пошегува: "Нямаме желание да разберем".

Технократите в Шри Ланка трябва да са подготвени по същия начин да оставят създаването на кредити на търговските банки, растежа и работните места - на правителството, а лихвените проценти - на алгоритъм. В края на краищата, валутният борд, подкрепен с долари, не е много по-различен от замяната на националната валута със стабилни монети като Tether. Но дали това е, което островът наистина иска? Това е въпросът, на който първо трябва да си отговори.