Георги Попов: Ресторантьорският бизнес е голямата ми любов и болка

„Това е голямата ми любов и голямата ми болка“, казва Георги Попов, докато ми разказва за ресторанта, на който посвещава по-голямата част от времето си от 2014 г. насам. Седим в уютния двор на The Clock под дебела сянка в първия ден на септември, а Георги си припомня как е започнало всичко.

Всъщност той е в ресторантьорския бизнес още от 1995 г. Животът го отвежда и в чужбина, а в Барселона дори учи в колеж по ресторантьорство и хотелиерство. Това се превръща в една от големите му страсти и негова бизнес авантюра и до днес.

Казва, че този бизнес е свързан с болка, защото изисква ужасно много, особено когато искаш да създадеш място, което „има собствен стил и почерк“. То „изисква много и от самия персонал, и от мен, естествено“, коментира Георги.

Първите три

Ако има период, през който не иска да преминава отново, Георги би избрал първите три години, в които се налага да разработи заведението. Идеята му е да направи място, което е отворено към хора на всякаква възраст, към различни социални групи, „да е непретенциозно, с истински неща“, казва той. По думите му той и екипът му не правят нещо извънредно, но в очите му личи пламъка на човек, който вярва в това, с което се е заел. „Ние не сме големите творци. Ние просто пресъздаваме как смятаме, че трябва да изглежда едно ястие, един коктейл, една напитка“, обяснява Георги.

Ресторантът съществува от 2014 г. и винаги е бил сгушен на столичната улица „Цар Асен“. За Георги най-хубавото за тези години е историята, която той, екипът и гостите на The Clock са написали заедно. „Най-хубавото е, че го има. Историята. Фактът, че ни има в този период, показва, че сме били последователни и издръжливи. Вече мога да кажа, че имаме хора и гости, за които сме част от техния начин на живот, дори и за чужденци“, разказва Попов.

Първите 30 месеца от живота на The Clock обаче не са най-лесните за предприемача. По думите му периодът на разработката на едно заведение, което не се намира на главна улица, е труден. Ресторантът се появява на място, на което дълго е имало различни заведения, затова в началото се налага да градят нов имидж на локацията и да се стремят към изграждането на собствен облик.

„Бързината на разработването на едно заведение зависи от локацията. Ако си на първа линия, тогава е едно. Тогава не разработваш, а хората директно идват. Ние сме място, което трябва да се превърне в дестинация. Някой трябва да дойде при нас“, казва Георги. Той споделя мнението, че духът на един град се усеща в малките улици.

Целият материал вижте тук