В България бизнесът все още не реагира на политическата криза

Сделката около българската рафинерия „Нефтохим Бургас“ изглежда като M&A (сделка за сливане и придобиване) с геополитически елемент. Сделката е изключително важна за българския пазар, тъй като собственикът на рафинерията влияе пряко на цените у нас. Към новият собственик има очаквания да замени руското влияние, под което бе рафинерията. Но това изглежда трудно постижимо, предвид географската локацията, тъй като европейските и американските петролни компании нямат интерес от покупка на рафинерия у нас, а всички регионални играчи, за които тя е удобно съоръжение, са свързани с Кремъл, това коментира Евгений Кънев, управляващ сътрудник на Инвестиционно консултантска компания "Маконис", в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков. 

Златната акция, с която държавата разполага, може да се използва за контрол на оперативната дейност в рафинерията, но не може да пречи на продажбата. Това обаче не означава, че България няма възможност да се намеси и в придобиването, чрез институции като КЗК, която е в компетенцията си да забрани сделка, която би била риск за националната сигурност и пазар.

В България бизнесът не реагира на политическата криза в страната. Изглежда позитивните новини около растежа на икономиката, приемането пълноправно в Шенген и дейностите в държавата са това, което поддържа икономиката. Събеседникът смята, че много скоро ще се видят ефектите от липсата на правителство, особено след като изчезне вътрешният двигател на икономиката, а именно вътрешното потребление.

Очакванията са, че инфлацията ще започне да расте, а компенсаторните механизми ще намаляват, докато приемането ни в еврозоната е с неясен срок. Институциите в страната не са повлияни от честите избори, като ръководителите им не се сменят, а държавната администрация и сектора за сигурност получават най-големия дял от бюджета.

В последните 15 години се наблюдава тенденцията на блоковото противопоставяне особено сред сделките за сливане и придобиване. Националната сигурност става водеща за регулаторите на страните, от които зависи да контролират сделките. Това се вижда в САЩ, където Обама, Тръмп и Джо Байдън забраниха сделки с такъв мотив.

„Светът върви към блоково противопоставяне и има анализатори, които смятат, че сме във Втора Студена война. Забраната за тези сделки е индикация, че това е новата реалност.“

В България изглежда гражданите и бизнеса следят само частните си интереси и не защитават интересите на цялата икономика.

„Когато ние нарушаваме националната сигурност, това не влияе веднага пряко върху всеки бизнес, но в дългосрочен план той е обречен.“

Световната тенденция в M&A сделките е водена от така наречения friend shoring, измествайки доставчиците в „приятелски“ държави. Компаниите и държавите предпочитат сигурността на доставките пред цената им. Европа обаче не е добре позиционирана в този процес, тъй като Старият континент е твърде зависим от САЩ в сектора на информационните технологии и се бори с евтините електромобили от Китай. Също така след войната в Украйна ЕС ще трябва да отделя по-голям дял от БВП на страните за отбрана.

В момента сделките за придобиване са насочени или към купуване на развити компании с добри продукти, или към компании в сектора на услугите заради добрите им кадри. Ценообразуването на предприятията се влияят от различни индикатори като: клиентската база на фирмата, приходите ѝ, броя на служителите им. Често компаниите в сектора на услугите се оценяват на 7 или 8 пъти по приходите, докато тези, развиващи продукти, може да достигнат над 15 пъти.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria