Трите най-големи лъжи за икономиката на САЩ

Ръководителите на страните от Г-20 призоваха за съкращаване на бюджетните дефицити. Сенатът на САЩ замрази отпускането на допълнителна помощ за безработните. Председателят на кръглата маса на бизнеса в САЩ критикува Обама за подкопаването на американския капитализъм. Wall Street успява да забави и може би дори да „задуши“ опитите за реформа.

В зависимост от политическите си убеждения или бихте заобичали, или бихте намразили тези събития, се казва в анализ на Market Watch. Това обаче е само един от проблемите.

Все още живеем в страна на фантазии. Повечето хора нямат ни най-малка представа какво всъщност се случва в икономиката. Те живеят в заблуда, митове и огромни лъжи. А когато не знаем какви са фактите, как можем да взимаме информирани решения?

Вижте трите най-големи лъжи за американската икономика – факти, които мнозина смятат за безспорни и които се повтарят от политици и икономисти, но които не са съвсем точни.

Лъжа номер 1: Безработицата е под 10%

В официалните данни няма никакъв смисъл. Те показват ниво на безработицата от 9,7 на сто, а това е нещо като фикция и трябва да бъде третирано като такава. Причината е, че в официалните данни не попадат много от безработните.

Така наречената заетост на непълен ден, или U-6, е доказателство за това – в него влизат американци, срещащи проблеми в търсенето на работа, както и онези, които са принудени да работят почасово заради липсата на работа на пълен работен ден.

Стойността на този показател е 16,6 на сто – съвсем близо до най-високите си нива, както и двойно над нивото си от последните години. Дори това обаче не показва пълната картина, защото много хора просто са спрели да търсят работа и затова не присъстват в статистиката.

Лъжа номер 2: Пазарите изпадат в паника заради дефицитите

На срещата на Г-20 се реши страните да ограничат бюджетните си дефицити, преди да се стигне до край на света. Причината е, че може би пазарите изпадат в паника заради големите дефицити. Те обаче не изпадат в паника, просто не е толкова лесно да стане това.

Ако пазарите изпадаха толкова лесно в паника, лихвените проценти по правителствените облигации щяха да се изстрелят рязко нагоре. Това се случва, когато пазарите решат, че дълговите инструменти са рискови – кредиторите искат все по-високи лихви, за да получат компенсация за опасността, която поемат.

Лихвите по американските облигации обаче падат. Доходността на 30-годишните облигации се е понижила до едва 4%. На фона на историческите стандарти това е нищожно. Е, в паника ли е пазарът? По-скоро може да се каже, че облигационният пазар е изпаднал в дрямка.

Не се наблюдават и страхове от инфлация, дори напротив. Очакванията са за инфлация от средно 2,3 на сто през следващите три десетилетия. Толкова е разликата между лихвите по стандартните правителствени облигации на САЩ и тези, които се индексират с инфлацията и предоставят защита от нея.

По всички съвременни критерии това ниво е ниско. Вместо да се страхуват от инфлация, някои вече се страхуват от нещо по-опасно – дефлация, или падащи цени. Ако такава наистина се появи, съкращаването на разходи и увеличаването на данъци ще бъде лош ход.