Аксиния: В Къщата разбрах, че съм лигла и плача като момиченце!

Аксиния – вторият съквартирант, който напусна Къщата на ВИП Брадър, разказа, че си тръгва усмихната и позитивно настроена – такава, каквато я видяхме и в предаването.

Пред Dnes.bg участничката, станала известна първо покрай "Стар Академи", сподели, че е искала да се превърне в победител, за да осъществи една своя мечта – да създаде малък фитнес клуб. Именно тези нейни думи ни подсказаха, че в момента за нея спортът е по-важен от музиката.

Очаквахте ли да излезете снощи от Къщата?

Нямах никакви конкретни очаквания. Още от самото си влизане бях с нагласата, че каквото и да се случи, ще е за добро за мен. Веднъж като изпитание, че оставам по-дълго време в Къщата. Друг път като изпитание, че излизам по-рано, тъй като хората са гласували против мен. Всеки човек трябва да преживее някакви трудности, за да стане по-силен.

Каква ваша страна не успяхте да покажете, а искахте?

Много съм доволна от представянето си. Целта ми беше да се държа така, каквато съм и в живота. Много е важно човек, поглеждайки назад, да не се срамува от себе си. Смея да твърдя, че показах колко е важен спортът. В този момент си изкарвам прехраната именно като спортен инструктор. Доволна съм и от запознанството си с хората в Къщата. Те са изключително еклектични и в същото време всеки сам по себе си е ценен кадър.

Имаше ли такива, които ви изненадаха от предварителните ви очаквания?

Имаше няколко такива души, но това стана, защото нямах никакви предварителни очаквания за тези хора. Не чета медии особено често. Избягвам да гледам и телевизия. Почти не се интересувам от шоубизнеса. Така опознах хората такива, каквито са във всекидневието си – с техните малки ритуалчета рано сутрин, с мечтите им, с темите, които ги вълнуват. Определено ги чувствам доста по-близки сега. Вече не гледам на тях като снимка от вестника.

Имаше ли някой, с когото успяхте да се сближите?

За това е необходимо повече време. Невъзможно е 15 души, събрани в една къща, да седнат заедно на една маса и веднага да започнат да споделят своите тайни и желания. Иначе се поучих от всеки от тях.

Ако имахте възможност да избирате кой да влезе в Къщата, кого бихте избрали?

Любен Дилов-син е човек, който може да каже нещата с тежест и с чувство за хумор едновременно. Точно от такова нещо се нуждае подобно предаване. Човек, който е постигнал в живота си много, остроумен е, прави шоу и също така е достоен пример за обществото.

ВИП брадър – социален експеримент, реалност или шоу е за вас?

И трите, и бих допълнила лично изпитание.

Преоткрихте ли се?

Разбрах, че съм лигла и плача като момиченце. Не очаквах, че ще се поддам. Винаги съм си казвала, че хората, които плачат по телевизията, са приели някаква поза. Не изглежда естествено. Но в крайна сметка човек наистина става лабилен и най-малкото камъче може да преобърне каручката и да те срине. Това ми се случи един-два пъти.

Кой беше най-трудният момент за вас – когато се разплакахте или когато сдържахте сълзите си?

Най-трудният момент беше при излизането. Може би преди да кажат кой излиза и кой остава. Малко по-рано се разплаках от емоция. Наистина влизаш в тази игра и си част от нея. Всичко, което се случва в момента, е най-важното нещо в живота ти. Изключително странно! Подсъзнателно усещаш как хората те гледат и осъзнаваш колко е важен крайният резултат.

Ще ви липсва ли Къщата?

Да, и сега се чудя какво ли правят вътре – за какво си говорят, дали имат мисия. Владо дали отново им разказва за световната конспирация. Дали им е забавно...

Изненада ли ви мнението на съквартирантите?

Това е част от играта. Нямам негативни усещания дори след като разбрах кой е номиниран. Дори много от изказванията защо съм номинирана са положителни – “тя се усмихва твърде много”, “тя тренира много”. Смятам, че дадох добър пример. По-добре такива коментари, отколкото – “тя скандализираше”, “не беше себе си”, “пиеше”.

В първото ви реалити излизате първа, сега втора...

И в третото – трета. И така към върха.

Какво ви влече да участвате в реалити?

Много често отказвам. Този път целта оправдаваше средствата.

А тя беше?

Ако стигна до финал, да си направя собствено място, в което хората да идват, да спортуват и да се чувстват добре от това. Наградата нямаше да може да промени изключително живота ми. Исках нещо, което да промени малко всекидневието ми в посоката, в която съм тръгнала. Другата ми цел да участвам бе да дам пример за това колко хубаво нещо е спортът. И дори само един-двама да съм подтикнала към него - да потренират, да се грижат за себе си, да живеят по-здравословно, без грубости и лицемерие, би било добре за мен.