Кристина Патрашкова: Елитът в България не се различава от обикновените хора

Още един съквартирант напусна Къщата на Вип Брадър. Кристина Патрашкова усети, че животът като участник в предаването минава доста по-бавно от действителния. "Настъпиха едни часове, в които просто стоиш с празен поглед." Ето какво още сподели журналистката пред Dnes.bg.

По-различно ли е усещането от това да си участник и да анализираш случващото се вътре?

Със сигурност. Не съм вярвала, но наистина този експеримент с пълната изолация и липсата на каквато и да било информация действа силно. Имаше момент, в който дори се шегувахме, че не съществува свят навън. Накрая дори забравихме камерите, от които толкова се притеснявахме в началото. Мислих си, че с тези хора едва ли не ще живея до края на живота си. Ако си бил там две седмици, имаш чувството, че си там от две години. Много странно е, защото всеки човек е различен. В Къщата си затворен, следва един и същи ритъм. Съществуват само мисия и конфликти.

Споменахте конфликтите. В Къщата сте т.нар. eлит...

Много може да се спори по този въпрос. Там наистина има хора, които много са постигнали, но има и такива, които нищо не са.

Да приемем, че е една по-различна извадка от обществото, която би трябвало да бъде някакъв модел на подражание. Но като че ли не видяхме хора, които да ни покажат нещо повече. Т.е. говорим за Вип Брадър, а не за Биг Брадър. Отговорността не беше ли малко по-голяма към вас и изобщо вие поставихте ли си такава задача?

Това, което казвате, е абсолютно правилно. Добрите примери и модели за подражание не бяха много. Очевидно обаче такъв е елитът на България. Усещах, че понякога се прекалява с цинизмите, с грубите приказки. Ако го отбележех, се обясняваше – „ами нали и в живота сме си такива. Трябва ли да се преструваме, защо трябва да играем.” Оказа се, че елитът в България по никакъв начин не се различава от обикновените хора. Малцина мислиха, че те би трябвало да дадат някакъв пример за подражание.

Всякакъв вид дребни страсти си проличаха. Станахме свидетели на притеснението да бъдеш открит докрай, готовност да сервилничиш, да постигнеш някаква цел и това да бъдеш унизяван. Също така последва демонстрация на прекалено голямо его и самочувствие, което има нужда от постоянно потвърждаване. Наистина смятам, че в това предаване трябва да има модели за подражание, но тук до този момент това не се постигна. По-скоро човек може да види защо ние реагираме по начин, присъщ на обикновените хора. Може би, защото такъв ни е елитът, затова и животът ни е на това дередже.

Малките грешки са за всички.

Вътре има един много интелигентен човек, какъвто е Юлиан Константинов и той ми е един от фаворитите. Аз бих се радвала той да спечели. Но пък той е човек, който наистина има много голямо его, което му пречи да бъде по-компромисен. Това му пречи и в работата. Той обяснява, че е напуснал операта от една страна, заради многото пътувания, които го отделят от семейството – той ужасно много е привързан към него. Но от друга страна, е напуснал операта, защото не му харесват тенденциите, които се развиват там. Те противоречат на неговата представа. Той има уникален глас и е страшен бас. И както ни обясни, целта да влезе в Къщата е да се върне към професията. Докато живее там, той влиза в една стая и репетира всеки ден. Връща се към откъси от отделни арии и казва, че като си е у дома, трудно би направил това. Т.е. той иска да се върне към професията си, а в същото време се е откъснал от нея именно заради егото си.

А вие защо влязохте в Къщата?

Поради две причини – първо винаги съм коментирала този формат отвън и съм твърдяла, че случващото се вътре е микромодел на обществото и можеш да си направиш изводи за много неща. Второ, защото реших да го преживея отвътре, за да мога да напиша книга. Но не за да се занимавам с отделните хора, а да я направя тематична – да разкажа чрез детайли, които не са уловени от предаването, защо ние сме такива, какъв е нашият манталитет, какво харесва българинът. Много би било интересно кой ще спечели това шоу. Аз съм убедена, че победител ще е човек, който няма да бъде добър модел за подражание. И точно така трябва да бъде, защото явно ние това харесваме.

Достатъчно ли ви беше времето в Къщата, за да направите всичките си изводи за книгата?

Мисля, че да. Остават още около три седмици. Не че сега няма да се случат интересни работи, но аз ще ги следя отвън. Прекарала съм вътре около две трети от цялото отредено време. Мисля, че основните тенденции съм ги доловила, ако нещо се случи допълнително, няма да е толкова сложно и отвън да го наблюдавам.

Имаше съквартиранти, които, излизайки преди вас, обясниха, че вие сте влезли с привилегии в Къщата, защото сте имали химикал и лист.

Разбрах, че това е било голям проблем. Аз имах договорка с продуцентите, че ще мога да си практикувам професията, както и ако съм навън. Така се случи и с други в Къщата – примерно певците. Те излизаха на участия. Даже тяхното беше по-любопитно, защото колкото и да бяха охранявани, те имаха контакт с външния свят. Те научаваха някакви неща. Така се случи с Мариана, която се върна и отвън научи, че Камелия има тайна мисия. Аз веднъж или два пъти успях да направя интервю. Даваха ми се час-два да напиша нещо, защото това пък е интересно. Аз разполагах само с информация за къщата и пишех нещо за вестника. Сега като излизам, разбирам, че това мое „право” е притеснявало страшно съквартирантите и те са се страхували, че аз съм таен агент, който следи, наблюдава и след това ще ги изрисува по някакъв начин.Не смятам, че това би трябвало да е така, защото всички тези хора влизат в нещо, където има камери през метър. Всеки убедително заявява, че е такъв и в живота. От друга страна, това ми възвърна и вярата, че нашата журналистическа професия, която не изживява толкова добри времена в момента, наистина е важна и може да е ценен коректив, когато се практикува правилно, защото очевидно хората се страхуват истината да бъде разкрита.

Вие сте човек, който много добре знае каква е силата на думите. Но не ви ли изигра именно това ваше умение лоша шега, тъй като според някои доста добре можехте да манипулирате някои от съквартирантите. Например, успяхте да повлияете на Никол в избора й да номинира Бони.

Не съм съгласна с това. Всички съквартиранти имаха негативно отношение към Бони, защото смятаха, че театралното в нея е повече. Дори в номинации, когато се връщаше спасена, Фънки се провикваше към камерите: „Българийо, осъзнай се!” Всички масово казваха, че ако тя се върне, отново ще бъде номинирана. Имаше известна доза театралност у нея, но аз й симпатизирах по някакъв начин затова, че тя е от ромски произход и е била бедна, а е постигнала много. Да, дразнещо беше, че непрекъснато повтаряше „ Аз, аз...” Николай твърдеше, че в друго предаване, в което са участвали заедно преди две години, тя е обещавала това, което и тук – че ще завърши средното си образование. Това е някаква заучена история. Така че в този период, когато възникна конфликта й с Николай, бях от хората, които много я подкрепяха. В никакъв случай не съм била най-негативно настроена към нея. Неслучайно и досега си нося нейни „белези”. Бони подстрига косата ми и аз напълно й се доверих. Тя се постара много, изпоти се и аз съм й много благодарна.

И все пак опитвахте ли се да влияте на съквартирантите?

Не, но се оказа, че съм постигнала едно добро влияние върху тях, което не съм си поставяла за цел. Например, успях да повлияя на Златка, която искрено обясни, че иска да се промени. Сега й приготвям списък с книги. Тя наистина трябва да си поставя цели в живота. Още е силно емоционално обвързана към Багата и не може да преодолее това свое чувство, въпреки че иска. Решила е да го направи, тъй като вижда, че там всичко е приключило. Т.е. чрез думите аз й бях повлияла положително, като пак казвам, че ще видим дали тя ще изпълни обещанието си.

И тук подчертавам, че продължавам да бъда срещу този тип момичета, които искат да живеят благодарение на силиконите, но дадох шанс на Златка и вярвам, че тя наистина иска да се промени. Хареса ми, че е директен човек, който казва това, което мисли. Това е качество, което рядко се среща в България и заслужава да бъде ценено. Но емоционално е много лабилна, до степен, че й се отразява на физиката. В момента е много разбалансирана и трудно издържа в шоуто. Дано да успее. Премина през страшен емоционален срив, когато писа писмото и когато трябваше да го прочете.

На ваше място ще влезе Любен Дилов – син. Какво бихте го посъветвали?

С Любо сме приятели отдавна. Били сме заедно от детската градина. Любо няма нужда от съвети. Аз си говорих с него, преди да вляза в шоуто и той бе сред хората, които ме окуражиха да участвам. Той е изключително интелигентен човек, страшно ерудиран. За разлика от Иван Ласкин, който е крайно провокативен, Любо може да разреши без никой да усети и най-големия конфликт. Много е ценно, че влиза, защото ще е коректив. Той също така успява да се дистанцира. Проявява блестящо чувство за хумор, различно и елегантно от абсурдното на Фънки. Любо може да се забавлява на интересните ситуации. Той е изключително забавен в компания, човек, който няма да подходи с агресия, няма да обиди никого. Много ценно ще бъде неговото участие. Ако съжалявам за нещо, то е, че не се засичаме, но пък щеше да бъде още по-сложно да съжителствам и с тризначките, които се появиха в шоуто, така че всяко зло за добро.

Ако вие можехте да избирате, кого бихте вкарали в Къщата?

Категорично политици. Има партии, които се нуждаят от трибуна. Това шоу е великолепна възможност да защитиш каузите си, ако имаш такива. Знам, че някои политици са били на ръба да прекрачат прага на Къщата, но не им е стигнал куража. В един от плакатите на предизборната кампания имаше надпис "Всички политици в изповедалнята". Това го казвам малко като метафора – да влязат тези, които правят законите в държавата, да ги извикат в изповедалнята и там да кажат истината, която в действителност постоянно крият. Това е утопия, разбира се...