Владо Николов коленичил, но до брак стигнал след няколко опита

Вече бившият капитан на българския национален отбор по волейбол Владо Николов може да се похвали с богата визитка на терена, все още е един от най-добрите ни състезатели. През годините е имало много успехи, сълзи на радост и тъга, не е липсвало и разочарованието. Може би последното е, че отборът ни ще пропусне Олимпиадата в Рио, след като останахме трети в квалификацията в Берлин.

От години Владо играе и живее в чужбина, заради което говори свободно 6 езика и се чувства гражданин на света. От 2 години е в АСЮЛ (Лион), на който, по последни данни, може в края на сезона да получи и предложение да стане треньор. Но където и да отиде по света, волейболната ни звезда знае, че неотлъчно с него винаги ще са най-близките му хора – жена му Мая, която също е волейболистка, и тримата им сина – Александър, на 13 години, 10-годишният Симеон и най-малкият - 7-месечният Филип.

Именно семейството е неговата най-голяма опора. Оказва се, че е преглътнал няколко отказа за брак от съпругата си Мая, но вече 21 години са заедно, а двамата не могат да живеят далеч един от друг.

"Преди да приеме да се оженим, съм й предлагал няколко пъти, но тя отказваше", разкрива Владо в интервю за сп. Story.

"Чувствах, че съм много млада и това ме правеше несигурна. Не несигурна в него, а като цяло, защото за мен бракът е сериозна крачка. Да кажа "да" е лесно, но след това?", включва се и Мая.

Първият отказ идва след 5-годишна връзка, но волейболистът не се ядосал и приел аргументите на любимата си.

"Не се отказах да й предлагам, защото за мен това е важно. Да кажем, че съм традиционалист. Приемам брака сериозно и смятах, че е редно, като съм избрал нея, всичко да бъде направено както трябва. А и бракът дава повече сигурност на жената", смята Владо Николов.

И двамата се стараят да бъдат възможно най-много време заедно и да бъдат добри родители. Помагат баби и дядовци, но основните грижи са на Мая. В помощ при отглеждането на най-малкия Филип се включват активно и батковците.

Владо се старае да бъде справедлив баща.

"Те не са в казарма, че да поставям някакви правила и да държа те да не ги нарушават никога. Но със сигурност не ги и лигавя. Поне не и нарочно. Опитвам се да ги подготвя за житейския им път, като им предам ценностите, които са важни за нас, с майка им. Да станат самостоятелни личности, за да могат сами да вземат решенията си в живота и да носят последствията си от тях. И най-главното - да знаят отговорностите си", категоричен е той.

"И аз мога да кажа, че децата ни не са лигави. Даже на моменти са доста сериозни за възрастта си. За нас е важно те да виждат какво правим ние. Да присъстват на мачовете на баща си, да виждат откъде идват парите, как се случват нещата, да разберат, че спортът не е само забавно приключение, че има и загуби, и болка, и изкълчени глезени... Да са колкото се може повече с нас, да гледат и да вземат пример. Ние затова сме всички заедно. Защото аз можех да си остана в България, докато той ходи по света и у нас - щеше да ми е по-лесно. Само че за нашите разбирания с Владо това не е семейство", допълва го Мая.

Семейството има своите и добри и лоши моменти, като във всяко семейство спорят.

"Не е тайна – имахме труден период 2012 г. Беше едно стечение на обстоятелствата, в което попаднахме, една центрофуга, в която ни завъртя животът. Беше труден период за мен в кариерата, с много проблеми с отбора и това малко или повече се пренесе върху семейството. Същевременно Мая имаше здравословни проблеми, може би вследствие на цялото това напрежение покрай мен", откровен е Владо.

Тяхната рецепта за здрав брак е да не се правят едни и същи места. "Рутината убива. Когато ежедневието влезе там, нещата отиват на зле. Аз внимавам", казва волейболистът. А Мая допълва, че разделите им по време на лагери дори помагат.