Откачалката Крис Хъмфри: Да живееш със змии, орли, пингвини...

Крис Хъмфри е роден в Мелбърн, Австралия. Израства в компанията на гущери, жаби и птици, много от които превръща в "домашни любимци" и изненадващо – запазва и до днес. Самият той казва, че най-старият му приятел е една жаба, която живее в дома му и сега.

Той е главен герой в документалната поредица "Животинският инстинкт на Крис Хъмфри", която започна в средата на юни по Viasat Nature. Със съдействието на телевизията ви предлагаме интервю на Крис за читателите на Dnes.bg.
 
Как се озова с 2,000 домашни любимеца?  Кое те накара да си кажеш: "O, това е чудесна идея"?

Когато бях на около 3 години намерих една жаба и тя стана най-добрият ми приятел от тогава насам.  И така от 40 години насам.

Това Фред ли е?

Да, жабата Фред. Та това е повратната точка в живота ми. Открих жабата Фред и той още живее у нас, мисля, че любовта ми към животните и към всичко диво, се зароди, благодарение на Фред, когато още бях малко дете.

Фред ли е любимото ти животно?

О, виж, като баща никога не бих казал, че някой ми е любимец. Но да, Фред има специално място.

Ти си учен, зоолог. Какво означава науката за теб, как би я определил?

Смятам, че науката е много важна. Фактите са важни, защото са факти. Благодарение на тях, можем да оставим емоциите настрана. Тя е клинично чиста, така да се каже. Чисто фактологичната информация е език, на който всички говорят, а научният латински е важен в зоологията. Много е важно да си документално издържан, когато работиш с животни. Това ти придава тежест.

Смяташ ли, че животните имат чувства и емоции като хората? Аз имам познати, които вярват в това.

Да, мисля – и това е резултата от това, че съм осиновил и имам над 2 000 осиротели животни и те са част от живота ми. Виж, например, посред нощ трябва да стана, за да нахраня кенгурче, птицата се устремява към лицето ми, кукабарата се смее неспирно, когато ме види. Те се радват да ме видят. Не е само заради храната, просто ми се радват. И така стават твоето семейство, щастливи са да показват любов, привързаност.

Дали се учат едно от друго или дори и от теб?

О, да, определено смятам, че възприемат от моето поведение. Мисля, че знаят, че могат да ми се доверят. Знаят, че аз ще ги нахраня, ще се погрижа за тях, че ги обичам. Мисля, че определено разбират, че съм част от тяхното семейство. И отвръщат със същото, отнасят се с любов и привързаност. Например в момента, докато си говорим по телефона, в краката ми стои едно кенгуро. Името й е Дафни. Кенгуруто Дафни.

В момента тук в Австралия е доста студено, затова държа малкото кенгурче близо до камината, гъделичкам я под брадичката, а тя се гали в ръката ми и леко ме сритва междувременно. Като тригодишно дете е. Определено показват любов, близост и привързаност.  Убеден съм на 100%.

Звучи наистина красиво...

Така е.

Окей, последен въпрос – не толкова за животните, колкото за теб. Прочетох, че си отявлено пристрастен към адреналина. Кое е най-откаченото нещо, което ти си правил, но не би го препоръчал на другите?

О, мен ако питате, препоръчвам адреналинните спортове на всички.  При всякакви обстоятелства.  Аз ги практикувам. Забавно и вълнуващо е.  Изобщо, бих препоръчал всичко, което правя, заради цялото удоволстве, което ми дава! Но със сигурност най-вълнуващото нещо, което съм правил, са участията в шампионата, каяка и гребанията в Източна Европа, когато се състезавах за Австралия. Това е поантата на живота ми, в Източна Европа има доста опасни реки, беше страхотно преживяване!

Значи си бил тук?

Да, да. Обичам Европа.