Рюте отсече: Русия няма да има право на глас в НАТО

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че засега не може да се прецени дали последните дипломатически контакти с Русия са доближили края на войната в Украйна. Той обаче категорично изключи възможността Москва да получи право да влияе върху решенията на Алианса при евентуално преразглеждане на европейската архитектура на сигурността.

Изявлението му идва след разговорите на американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър с руския президент Владимир Путин в Москва и на фона на продължаващите усилия за постигане на мирно споразумение.

"Много е трудно да се каже. Това, което знам, е, че всички участващи страни, и преди всичко Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, но също така европейците и Украйна, работят ден след ден, за да сложат край на тази война", заяви Рюте в интервю за АФП по време на срещата на европейските лидери в Дъблин.

Той отказа неколкократно да разкрие подробности за съдържанието на преговорите, като единствено подчерта, че Съединените щати, Европа и Украйна са "на една и съща позиция".

Рюте: Русия няма да определя решенията на НАТО

Генералният секретар се противопостави на възможността Москва да получи влияние върху решенията на НАТО, след като Вашингтон и Русия обявиха, че в рамките на дипломатическите разговори се обсъжда и преразглеждане на договореностите за европейската сигурност.

"Това не подлежи на обсъждане", категоричен беше Рюте, цитиран от БГНЕС.

Той припомни, че още преди пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. Алиансът е отхвърлил като "неприемливи" исканията на Москва за изтегляне на силите на НАТО от Източна Европа и прекратяване на приемането на нови държави членки.

"Това винаги е била последователната позиция на Алианса", подчерта генералният секретар.

В същото време Рюте уточни, че разговорите с Русия по по-широки въпроси на сигурността не са нещо необичайно. Като пример той посочи преговорите между западните държави и Съветския съюз по време на Студената война.

"Но какво точно ще включват те, в момента всичко това се обсъжда", обясни той.

Според него от ключово значение е европейските държави, Украйна и САЩ да постигнат общо разбиране за допустимите граници на евентуалните договорености.

"За мен отново е много важно европейците, Украйна и Съединените щати да постигнат съгласие за това кое е приемливо и кое не", подчерта Рюте.

Москва отново поставя исканията си за европейската сигурност

По време на преговорите за Украйна в Абу Даби Русия е повдигнала въпроса за връщане към предложенията на Владимир Путин от декември 2021 г. за цялостно преструктуриране на европейската архитектура на сигурността.

Тогава Москва настояваше НАТО да прекрати разширяването си, да ограничи военното си присъствие до равнищата от 1997 г. и да преустанови военното сътрудничество с бивши съветски републики извън Алианса, включително Украйна.

Предложенията, представени два месеца преди пълномащабното руско нахлуване, предвиждаха също да не бъдат разполагани допълнителни сили и въоръжения на територията на други европейски държави над равнищата от 27 май 1997 г., освен при изрично договорени изключителни обстоятелства.

От тази дата насам НАТО се е разширило с 16 държави.

През 1999 г. към Алианса се присъединяват Полша, Чехия и Унгария, а през 2004 г. - България, Румъния, Словакия, Словения, Естония, Латвия и Литва.

През 2009 г. членове стават Албания и Хърватия, през 2017 г. - Черна гора, а през 2020 г. - Северна Македония.

След началото на руската инвазия в Украйна разширяването продължава с присъединяването на Финландия през 2023 г. и Швеция през 2024 г.

Именно на фона на тези искания Рюте подчерта, че макар разговорите с Москва за бъдещата европейска сигурност да са възможни, Русия не може да получи право на глас при определянето на решенията на НАТО.