Фотографът Бони Бонев: Една снимка трябва да е къс разказ

Годишните Фотографски Награди е конкурс за фотографи - професионалисти и любители, организиран от Фото Форум и Про Фото Форум. Той има за цел да отбележи постиженията на българските и други участващи фотографи през годината, да покаже тяхното творчество и професионални успехи. Жури от над 30 професионалисти ще оценява фотографските проекти.

За наградите разговаряме с Бони Бонев, един от съоснователите на Фото Форум. Той е фотограф с дългогодишна практика в областта на семейната, сватбената и портретната фотография. Член е на международната асоциация за сватбена фотожурналистика WPJA и единственият българин с 5 златни и 13 сребърни медала в конкурсите на асоциацията. От 14 години води различни фотографски семинари, лекции и курсове.

Фото Форум организирa първи Годишни фотографски награди. Какъв е приносът за обществото и средата от организирането на подобни инициативи?

Фото Форум е организирал много тематични конкурси и изложби през годините и има сериозен принос изобщо за развитието на българската фотография. Годишните фотографски награди са естествено развитие и поддържат творческия дух и хората. Това е много важно в този прекалено консуматорски век.

Не се ли притеснявате, че раздаването на награди у нас често води до конфликти, има сърдити?

Да, притеснявам се. Особено, ако те са материални. Поради тази причина е добре наградите да бъдат по-скоро морални. Няма по-добра награда от признанието. Конфликт винаги може да се появи, но все пак, когато журито е достатъчно широко, би трябвало да няма сърдити.

Ще има отделни категории за любители. Какво бихте посъветвали всички, които искат да преминат границата към професионалното?

Професионално не означава непременно по-добро. Професионалистите го правят от комерсиална гледна точка, а любителите от любов. Често любителските неща са по-искрени. Ако преминете границата, не губете любовта. Това е моя съвет.

"Опасна" ли е тенденцията за професионалистите, че с напредването на технологиите вече всеки е фотограф?

Отдавна няма писари и калиграфисти, но все още има писатели. Всеки може да щрака с апарат, но не всеки може да разказва истории. Всички са преситени от банални картинки, но интересните истории вълнуват. Една снимка трябва да бъде като къс разказ. Силна и въздействаща. Така че за мен не е опасна.

Вие се занимавате със сватбена фотография вече над 15 години. Може ли въобще да се говори за "сватбена фотография" при положение, че в нея присъстват почти всички фото жанрове - портрет, пейзаж, репортаж, важни са детайлите...

Сватбената фотография е такава, защото отразява конкретно събитие - сватбата. Това е едно щастливо събитие и емоциите са много силни. Фотографът трябва да улови на първо място неподправените емоции. Разбира се той трябва да е добър във всички гореизборени жанрове, но самата сватбена фотография е много повече от тях. Тя е психологически разказ, който трябва да бъде вълнуващ...

Любопитно ще бъде да ни разкажете как са се променили сватбите у нас през погледа на един фотограф, остават ли живи традициите?

Традициите са живи, но и доста смесени с чужди такива. Нормално е - ние сме отворени към света , хората пътуват, а и интернет помага много за лесния достъп до различни култури и традиции. Хвърляне на букет и жартиер примерно не е българска традиция, а има и много други. Това не е чак толкова важно, за мен по-важно е хората да са щастливи. Снимал съм на видео изцяло традиционна възстановка на българска сватба, точно по правилата, такава каквато е била.