Тито бил скучен, Йованка пък селянка: Разказът на Ричард Бъртън

„Тито е скучен, а Йованка има селски вид и „опустошителна усмивка“, пише в дневника си известният актьор Ричард Бъртън, описвайки своите домакини в Бриони, които посещава в компанията на Елизабет Тейлър през 1971 г. по повод филма "Битката при Сутиеска".

Бъртън забелязва, че Тито и Йованка живеят в невероятен лукс, несравним с всичко, което е виждал досега, че Тито изглежда малко се страхува, докато храни слона, и успява да говори с него какво мисли за Сталин.

Освен това Бъртън бил изненадан от това колко едра е мадам Йованка, както я нарича в дневника си, и колко "малък и нежен" е Тито, с изключение на корема. Стъпалата му също били малки, както и ръката, която протегнал към Бъртън, за да се представи. Тези подробности от мемоарите на Ричард Бъртън, публикувани от „Ютарни лист” за срещата си с югославския диктатор Тито и неговата съпруга Йованка.

Известната двойка пристига в Югославия, за да може Бъртън да се подготви за ролята на Тито във филма "Битката при Сутиеска". Той описа връзката си с Тито в своите дневници, които ще бъдат представени през август от издателството на университета Йейл.

„Пристигнахме щастливи и се качихме в автомобил Mercedes-Benz до и през Пула, където ни чакаше корабът. На летището ни чакаха маса фотографи, журналисти и репортери. Често задаванияте въпроси бяха: Какво е чувството да играеш велик човек?, Какво знаете за Тито?". Дадоха ни вила недалеч от Титовата. Беше много горещо - без климатик. Мадам Броз ни посрещна във вилата. Едра жена с много селски вид, изключително чаровна и с унищожителна усмивка. Предложиха ни канапета (които изядох, като махнах хляба), и шампанско, което отказах, и вкусно турско кафе, което не отказах“, пише Бартън с ирония.

Той описва 1 август 1971 г. като „дълъг и приятен ден, когато Тито попита за сценария на филма“.

„Казах, че смятам, че той е слабо представен в него и че трябва да е по-силен, а ролята му е твърде малка.

Според Бъртън, Тито се е съгласил с него, а режисьорът също е харесал идеята.

„Може би ще имам нещо по-добро и повече за правене, отколкото просто да стоя и да изглеждам като „човек на съдбата“, отбелязва Бъртън в мемоарите си. Известният актьор се дразни от нервността, с която ги обслужва прислугата, а и има свои впечатления от начина на живот на пожизнения президент на социалистическата държава.

„Бях малко подразнен от нервността, с която персоналът обслужваше всички ни.“

"Тито и Йованка живеят в невероятен лукс, несравним с всичко, което съм виждал. След обяд президентът и аз говорихме много за войната и особено за Сутиеска. Попитах го дали харесва Сталин. След продължително мълчание югославският диктатор казал, че "го харесва, т.е. възхищава му се като политик, но не го харесва като човек".

Описвайки пътуването с Тито в кабриолета "Линкълн Континентал" до малкия зоопарк на Бриони, завършило с катастрофа, защото Тито спукал гумата, докато карал по назъбения чакъл, известният актьор забелязал редица интересни подробности.

„Веднага, на петдесетина метра от къщата, минавайки през много остър ръб на камък, той спука предна дясна гума. Вместо да спре и да загаси двигателя, той вдигна оборотите, набра скорост и ние се друсахме около десет изнервящи секунди. Оставихме колата и отидохме пеша до малък зоопарк със слон и козирог, газели... Изведнъж изглеждаше много стар и още по-малък след инцидента с колата, но скоро отново си възвърна предишната самоувереност. Изглеждаше, че малко го е страх от слона, докато го хранеше“, пише Бъртън

Той споменава за последен път в дневника си Тито на 2 август 1971 г.

„В 9:30 видях PR-а, който ми зададе куп въпроси защо правя всичко това. За сетен път повтарях наизуст „страхотен човек“, „страхотна възможност“, „Надявам се, че мога да въздам справедливост“... Всъщност се надявах, че могат да въздадат справедливост чрез мен. Дайте ми инструментите и ще се заема с работата. Всъщност, ако Елизабет Тейлър не беше възхитена от силата и славата на всичко това, щях да направя всичко по силите си да спра и да избягам - такова огромно усилие е да издържиш скуката, особено безкрайните преведени разговори.

„И Тито, и мадам Броз разказват дълги истории, като не позволяват да бъдат прекъсвани от преводачите, така че след като последният приключи, човек не се интересува за какво говорят“, заключава Ричард Бъртън.

Тито се зарадвал, когато баба му почина

Срещата на Бъртън с Тито беше коментирана от мнозина като израз на ревност, тъй като Елизабет Тейлър се наслаждавала на компанията му. В една част от дневника Бъртън все пак разобличава Тито, когато той заявява на английски, че се зарадвал, когато баба му е починала.

На въпроса на Елизабет Тейлър "защо", Тито отговорил: "Защото това означаваше, че тя ще спре да ме бие... Тя беше дребна, но силна и винаги ядосана."