Разжалвана комета отговаря на въпроси на учените

В началото на 2009 г. орбитални телескопи регистрираха облак отломки, оставащ след сблъсъка на два астероида далеч зад орбитата на Марс. Той се простира на стотици хиляди километри и има доста необичайна форма, съобщава ВВС.

Американски и европейски астрономи използваха телескопа Hubble и космическия апарат Rosetta за получаване на тези изображения. Според техните данни в центъра на огромния прахов облак се намират отломки от един от астероидите с дължина около 120 метра.

Колин Снодграс от Института за изследване на Слънчевата система „Макс Планк“ в Германия смята, че това космическо събитие предоставя нови уникални възможности за планетолозите.

„Ако погледнем научните публикации на тема сблъсък на астероиди, то става въпрос за това, което е ставало в продължение на милиони години. Но в дадения случай това се случва пред очите ни“, пояснява Снодграс.

Американските и европейските специалисти работили независимо едни от други и наблюденията им се съгласуват.

Отначало астрономите смятали, че наблюдават комета с характерна опашка от газове, които се изпаряват под действието на слънчевите лъчи от леденото ядро. Постепенно станало ясно, че даденият обект изобщо не се държи като комета. Космическото тяло, получило обозначението P/2010 A2, нямало газова обвивка и не се движело по кометна траектория.

И едва когато към него били насочени телескопът Hubble и апаратът Rosetta, станало ясно, че става дума за астероид, който влачи след себе си огромен облак отломки, избити от повърхността му вследствие на удар с по-малко космическо тяло, което най-вероятно се е изпарило при удара.

Мощният удар

Дейвид Джюит от Калифорнийския университет в Лос Анджелис оглавява групата учени, работещи с телескопа Hubble.

Според него тези наблюдения имат огромно значение за разбирането на механизма за възникването на праха, който заема значителна част от Слънчевата система и другите планетни системи.

„Често наблюдаваме огромни прахови дискови пояси около други звезди. Смята се, че те се образуват в резултат на сблъсък на невидими за нас тела в тези дискове. Разбирането на това как стават такива сблъсъци ще ни помогне в изучаването на еволюцията на планетните системи като цяло“, казва той.

Според доктор Джюит по-малкото тяло е имало размери от три до пет метра, а скоростта на сблъсък е била много висока – около 18 000 км/час.

Количеството на освободената кинетична енергия е било еквивалентно на взрив на неголяма атомна бомба.

Под натиска на слънчевите лъчи облакът прах и отломките се разтеглят във вид на продълговати ивици, следващи отломките. Ако целият материал в този облак се събере на едно място, ще се образува сфера с диаметър 20 метра.