Красив финал за космическата кариера на Stardust

Сондата Stardust, която за 12 години работа в Космоса се "срещна" с две комети, в последна маневра ще изгори цялото си останало на борда гориво и ще предаде на Земята данни за техническото си състояние. След това завинаги ще изключи бордовата си електроника, съобщава пресслужбата на Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА.

Stardust ("Звезден прах"), изпратена през февруари 1999 г., е първият апарат в историята на астрономията, събрал кометно вещество: капсула с образци, взети от кометата Уайлд 2 (81P/Wild 2) през 2004 г., се приземи през февруари 2006 г.

След това беше решено сондата, все още в работно състояние, да бъде използвана повторно – на 14 февруари 2011 г. Stardust прелетя покрай кометата Темпел 1 (9P/Tempel 1). Тя успя да заснеме следи от удара на 400-килограмовото медно тяло в ядрото на кометата, оставено през юли 2005 г. от сондата Deep Impact.

За 12 години сондата е "навъртяла" около 6 млрд. км. Двете уникални мисии – първата, по доставката на кометно вещество на Земята, и втората – "повторната визита" на кометата Темпел 1 – неведнъж са наричани от НАСА "стопроцентово успешни", съобщава РИА Новости.

Красиво сбогуване

Около 1,00 часа българско време в петък Stardust, отдалечена от Земята на 312 млн. км, ще насочи към "дома си" една от антените си и ще започне последна маневра. В течение на 45 минути бордовият компютър ще подава команди на двигателите да работят, но според учените сондата разполага с гориво само за 10 минути.

В това време Stardust ще предава на Земята данни за техническото си състояние и ускорение. Според ръководителя на проекта на компанията създател Локхийд Мартин – Алан Шеврон, това ще даде възможност на инженерите да сверят оценката на количеството гориво на сондата, получени с помощта на математически модел, с реалните данни.

Все още не е изобретен абсолютно точен датчик на нивото на горивото в резервоарите на космическите сонди, а именно моделът на разход на гориво е основен източник на подобни данни за управление на мисиите. Stardust ще помогне на специалистите на проекта в бъдеще да направят по-точни модели, се отбелязва в съобщението на JPL.

"За междупланетния космически апарат това е уникален начин за "сбогуване". Тоест Stardust до самия си край ще ни дава полезна информация... Струва ми се, че му подхожда такъв завършек на кариерата. Той няма да се даде без бой", каза мениджърът на мисията в JPL – Тим Ларсън (Tim Larson).

И после какво?

Според учените финалната маневра, в зависимост от нейната продължителност, ще увеличи скоростта на сондата с 2,5-35,2 м/сек. 20 минути след като се изчерпи горивото на сондата, бордовият компютър ще даде команда да се изключат всички предаватели. Това е необходимо, за да се изключи напълно вероятността Stardust някога внезапно да започне да "предава" на честоти, вече заети от други работещи апарати.

Без гориво сондата няма да може да коригира своето положение, обръщайки слънчевите си панели към Слънцето, и бордовите батерии на Stardust ще се разредят след няколко часа.

"Ако отчетем всички възможни сценарии на провеждането на маневрите и последващата траектория, се получава, че в следващите 100 години Stardust няма да се доближи към орбитата на Земята по-близо от 2,73 млн. км, а към орбитата на Марс – по-близо от 20,9 млн. км. Това е достатъчно далеч, за да изпълни всички изисквания за защита от космически боклук", каза Ларсън.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.