"Хабъл" откри опашата планета в съзвездието Пегас

Космическият телескоп „Хабъл“ откри „опашка“ от вещество на планетата HD 209458 b, подобно на това на кометите, съобщава РИА Новости, като цитира НАСА.

Звездата HD 209458 в съзвездието Пегас е отдалечена от Земята на около 150 светлинни години. Тя е малко по-тежка от Слънцето и се отнася към същия тип звезди, както жълтите джуджета.

Нейната планета HD 209458 b е открита през 1999 г. и се е прославила като първата в историята транзитна екзопланета – планета извън пределите на Слънчевата система, която, движейки се по своята орбита, периодично закрива от Земята своята звезда. Впоследствие по такива колебания на блясъка на светилата учените открили множество нови екзопланети.

По последни оценки масата на планетата е 0,55-0,73 маси на Юпитер. Атмосферата й е нагрята почти до 1100 градуса Целзий, а пълното си завъртане около своята звезда HD 209458 b прави за 3 дни и половина.

Група под ръководството на Джефри Лински от университета на Колорадо в Боулдър изучавала HD 209458 b с помощта на спектографа COS (Cosmic Origins Spectrograph), монтиран на телескопа „Хабъл“. Учените успели да открият потвърждение на съществуваща „опашка“ на планетата, подобна на опашките на кометите.

„От 2003 г. учените смятат, че загубената маса (на планетата) отива в „опашката“ и дори даваха предположения как точно може да изглежда тя. Ние смятаме, че получихме добри емпирични потвърждения на тази теория. Открихме газ, напускащ планетата с определена скорост, част от него се движи в посока към Земята. Най-вероятната интерпретация на това е, че ние сме измерили скоростта на веществото в опашката“, казва Лински.

Резултатите от работата на учените са публикувани в сп. The Astrophysical Journal.

Лински и колегите му използвали COS за анализ на атмосферата на планетата по време на преминаването й пред диска на звездата. Детекторът открил в атмосферата тежки елементи – въглерод и силиций. Според учените това означава, че HD 209458 нагрява атмосферата на своята планета, „загребвайки“ по-тежките химически елементи и позволявайки им да напуснат планетата.

Астрономите отбелязват, че потоците вещество от планетата се движат с различна скорост. Например доста голям поток газ се движи в посока към Земята със скорост 22 000 мили в час (около 35 400 км в час).

„Този поток газ най-вероятно се носи от звездния вятър и образува опашка, каквато имат кометите“, казва Лински.

Ученият подчертава също, че макар че звездата нагрява планетата и постепенно „издухва“ от нея веществото, все още нищо не заплашва HD 209458 b – за да се „изпари“ такава планета, са необходими минимум трилион години.

Изследването на планетата с помощта на телескопа VLT (Very Large Telescope) в Чили, резултатите от което бяха публикувани в сп. Nature в края на юни, показа, че в нейната атмосфера духа вятър – масата нагрят въглероден оксид се премества от „дневната“ страна на планетата върху „нощната“. Неговата скорост, по изчисления на учените“ може да достига 2 км/сек.

Телескопът „Хабъл“ е съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция и е пуснат в Космоса на 24 април 1990 г. Телескопът може да работи в ултравиолетовия, инфрачервения и оптическия диапазон.

„Хабъл“ влиза в т.нар. Great Observatory на НАСА заедно с рентгеновата обсерватория „Чандра“, инфрачервения телескоп „Спитцер“ и недействащия гама-телескоп „Комптън“.

„Хабъл“ е помогнал на учените за много открития. Например той изучи повърхността на Юпитер, след като гигантът преживя сблъсък с неизвестно небесно тяло, и засне белега върху планетата.

По-рано той откри „разбъркана“ планетна система, в която орбитите на планетите не лежат в една плоскост както тези в Слънчевата система, а са под голям ъгъл една към друга.