Един мъж за 11 млн. долара

Един клип, който показва извадки от скандалния филм "Невинността на мюсюлманите", предизвика редица спонтанни антиамерикански прояви и породи насилие в ислямския свят. Но още преди седем години карикатура на пророка Мохамед на художника Курт Вестергаард също породи насилие, след което се наложи той да живее на тайно и постоянно охраняемо място, припомня австрийското списание News, което е първата медия, срещнала се с датчанина.

Когато човекът, когото милиони биха искали да видят мъртъв, отваря вратата на новия си дом, пред репортерите застава миловиден, възрастен господин с кана за кафе за ръка. А пътят към Курт Вестергаард, за чиято смърт е обещана награда от 11 млн. долара, води през променящи цвета си гори и фиорди и стръмни хълмове – скандинавска идилия, в която се крие скривалището на най-търсения мъж в света. Идилия, която отдавна се е превърнала в затвор за него. 

За него, който през 2005 г. не е направил нищо по-различно от онова, което е правил в продължение на 20 години – да рисува карикатури. Но този път на нея няма политик, кардинал, нито дори датската кралица. Този път на страниците на списанието се появява пророкът Мохамед с бомба вместо тюрбан на главата.

„Карикатурата трябваше да покаже как ислямските терористи упражняват насилие в името на своята религия“, обяснява по-късно Вестегаард. Но това отдавна не интересуваше никого. Но кутията на Пандора бе отворена, а в ислямския свят избухнаха бунтове. Първоначално горяха само датски знамена, след това – посолства, а в края на краищата загинаха 150 невинни.

А колко еднакви са картините, които сега, седем години по-късно, достигат до нас от ислямския свят... Точно от онзи регион, за който мнозина доскоро вярваха, че с Арабската пролет ще се промени. Но сега там цари ново опустошение, разрушава се всичко, което дори и по отдалечен и индиректен начин напомня на Запада, пък било то и следващият филиал на KFC.

А моментът, в който бе подпалено американското посолство в Либия, където смъртта си намериха посланикът и още трима служители, бе просто краят – моментът, в който всички разбраха, че религиозно изостанали общества не могат да се превърнат в демокрации за една нощ и едно въстание. Един недодялан, сниман в САЩ филм, бе достатъчен, за да се превърне във фитил за бурето с барут. Един-единствен път лентата е показана в малко кино в САЩ, след което потъва в дебрите на мрежата – подобно на много неща, които никой не взима на сериозно.

И тогава подпалвачите на „Арабската пролет“ демонстрираха за пореден път своята мощ. Силни мюсюлмани-екстремисти, които в Либия контролират цели територии, или в случая на Египет – членове на правителството, които на арабски призоват за бунтове и безредици в Twitter, а по другата телефонна линия на английски се извиняваха на американските си „приятели“. „Sorry friends, we also speaks Arabic” (“Съжаляваме, приятели, и ние говорим арабски“, бел. ред.) бе единствената реакция на американското консулство в Кайро на тази двойнствена опасна игричка.

На Курт Вестергаард всичко това му е до болка познато. „Тогава беше карикатура, а сега – филмче. Какво ще бъде утре и няма ли най-сетне да се събудим“, пита реторично той.

„Страхувам се, когато виждам тази омраза в очите на тези хора, тази сляпа омраза. И сега, както преди седем години, се питам колко от хората, които в Близкия изток подпалват всичко, свързано със Запада, са видели въобще този клип“.

Неотдавна фанатиците в Судан оправдаха омразата си към германците с факта ,че канцлерът Ангела Меркел отличи датския карикатурист като „борец за свободата на словото“. „Това е просто абсурдно, трябва ли да се подложим на цензурата на ислямистките авторитети в толкова недемократични страни. Трябва ли в бъдеще те предварително да съветват германския канцлер кого тя може да отличи и кого – не. Наистина ли стигнахме до там“, гневи се датчанинът.

Карикатуристът няма просто обяснение за случващото се. Според него лошите условия на живот в много от тези страни са първопричина за бунтовете. Хората там почти са загубили надежда за бъдещето си, нервирани са, а че ядът може да се намали с агресия, е отдавна известен психологически феномен.

„Но добрите карикатури са като сатирата, те трябва да подтикнат хората към размисъл“, казва той и прави сравнение с "Герника" - платното, нарисувано през 1937 г. от Пабло Пикасо като своеобразен протест срещу бомбардирането на селището Герника от германската авиация по време на Гражданската война в Испания. Години по-късно Пикасо се среща случайно с офицер от Луфтвафе, който го пита: „Вие ли създадохте Герника“. „Не, вие я създадохте“, гласи отговорът на художника. Иначе казано – не аз съм терористът, атентаторът с бомба в раницата, подпалвачът в името на Аллах.

Първопричината за неразбирателството на двата свята Курт вижда във факта, че от десетилетия те се намират в културна война. И тя не е само между Западния свят и Близкия Изток, а и сред живеещите на Запад мюсюлмани. „Те очевидно не разбират какво значи демокрацията и свободата на изразяването на мнението. Или, ако я разбират, не я взимат под внимание, когато е в противоречие с исляма. А това става често“, казва Вестергаард.

„Като карикатурист не мога да си сложа предварително мисловна блокада. Защото какво са карикатуристите? Не са ли просто малки клоуни в нишата? Или са и хора, намерили възможност да нарисуват обществените проблеми в хумористична подплата. Не е ли достатъчно лошо, че хора, работещи с думи, като журналисти и политици, предпочитат да не говорят и да не пишат за неща, които са очевидни. Към това вече привикнахме. Но, слава Богу, не сме свикнали да има и забрани за рисуването“, разказва още датчанинът, който трябваше неколкократно да сменя убежището си, особено след като преди две години 28-годишен сомалиец, въоръжен с брадва и нож, е опитал да проникне в дома му.

„Не съжалявам за нищо и стоя зад рисунката си. Тя просто показва връзките между исляма и тероризма. И знам със сигурност: ако не беше тази карикатура, щеше да бъде театрална постановка, филм или роман. Това са само катализатори в един прост процес. Питам се как един ислям, който никога не е преживял Просветлението, който вижда Шериата просто като право, как този ислям може да се препокрие със западните общества. А може би ще прекаляваме с нашата толерантност и доброволното си капитулиране, докато не ни остане нито една наша стойност, която да браним“.