Западът и съюзниците му цинично оставят Сирия да кърви

Ако някой е имал съмнения, че ужасната гражданска война в Сирия прераства в по-голям близкоизточен конфликт, събитията от последните няколко дни би трябвало да са ги разсеяли напълно.

Най-опасна бе поредицата от израелски въздушни удари срещу сирийски военни обекти близо до Дамаск, при които се твърди, че са загинали над 100 души, пише в. „Гардиън“.

Бомбардировките - които бяха непровокирани и незаконни - веднага бяха подкрепени от правителствата на САЩ и Великобритания. Но тъй като Израел вече 46 години незаконно е окупирал Голанските възвишения, още няколко въздушни удара едва ли заслужават сериозно внимание.

Необходимо е обаче само да си помислим каква щеше да е реакцията на Запада, ако Сирия, да не говорим за Иран, бе извършила подобно нападение срещу Израел - или срещу някой от арабските режими, които понастоящем въоръжават сирийските бунтовници - за да осъзнаем колко малко общо имат тези позиции с международните закони, справедливост и право на самоотбрана.

Израелски представители дадоха да се разбере, че нападенията, извършени от ливанското въздушно пространство, са имали за мишена складове с ирански ракети, предназначени за Хизбула - ливанското шиитско съпротивително движение и управляваща партия. Бе заявено, че те не са били замислени като намеса в сирийската гражданска война, а като предупреждение към Иран и за предотвратяване на нападения на ливанската групировка при бъдещ конфликт.

Не така изглеждаха нещата за сирийските бунтовници, които бяха заснети да приветстват атаката с възгласи "Бог е велик", без да знаят кой всъщност я е извършил. Бомбардирайки сирийската армия, която в последно време напредна в някои райони под контрола на бунтовниците, еврейската държава очевидно се намесва във войната.

Тези набези идват след изявлението на лидера на Хизбула Хасан Насрала миналата седмица, че бойците му подкрепят правителствените сили в Сирия - които са подкрепяни още от Иран, Русия и Китай. Именно ролята на Сирия като опорна точка на иранското влияние в Близкия изток превърна войната в арабската страна в потенциален регионален пожар.

Претегляйки рисковете, Израел започна да дава ясно да се разбере, че смята възможността ислямисти и джихадистки организации да вземат властта от режима на Асад като по-малката заплаха в сравнение със съществуващата "ос Сирия - Иран - Хизбула", както се изрази наскоро представителят на израелското министерство на отбраната Амос Гилад.

Това съвпадна с изказванията за създаване на израелска буферна зона вътре в Сирия, а израелски представители започнаха да подкрепят твърденията, че сирийският режим е използвал химически оръжия. Откакто Обама обяви, че употребата на химически оръжия ще е прекрачване на "червена линия", твърденията за използването им се превърнаха в изключително важно средство за онези, които искат по-голяма западна намеса - странно напомняйки на разобличеното оркестриране на нахлуването в Ирак преди десетилетие.

Тези усилия обаче се провалиха тази седмица, когато Карла дел Понте съобщи, че има "силни конкретни подозрения", че самите сирийски бунтовници са използвали нервнопаралитичния газ зарин.

Твърдението веднага бе омаловажено от САЩ, макар че бунтовническият лагер очевидно има интерес да привлече по-голяма западна намеса по начин, по който режимът няма.

Работата е там, че интервенцията отдавна е едно от основните измерения на войната. Силите на режима се подкрепят от старите съюзници на Сирия в Русия и Иран. Финансирането и военната подкрепа за бунтовниците идва от САЩ, Великобритания, Франция и техните регионални съюзници - Турция, Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Йордания.

Координираните от ЦРУ оръжейни доставки по въздух за сирийските бунтовници се засилиха осезаемо през последните месеци, превръщайки се в това, което един бивш американски служител нарича "порой от оръжия". Британски и американски сили обучават бунтовнически бойци в Йордания. Размерът на американската подкрепа за сирийската опозиция се увеличи двойно до 250 милиона долара, а ЕС вдигна петролното ембарго, за да може да се осъществява износ от райони под контрола на бунтовниците.

Резултатът от чуждата намеса разбира се бе ескалация на конфликта. Сега натискът върху администрацията на Обама да стигне по-далеч и да доставя оръжия пряко се увеличава. Сред настояващите за по-голяма намеса е и Дейвид Камерън - нямайки търпение да спечели благоразположението на диктаторите от Залива - настоявайки за вдигане на оръжейното ембарго на ЕС.

Намерението е да се подпомогнат предпочитаните от Запада групировки и да се отслаби ролята на джихадистите, които излязоха на преден план с продължаването на войната. Те включват "Джабхат ан Нусра", която вече контролира цели райони от териториите под контрола на бунтовниците и обяви верността си към Ал Кайда.

Иронията за американското и други западни правителства – да не говорим за Израел - отново да превърнат в обща кауза Ал Кайда след десетилетие на "война срещу терора", която имаше за цел да унищожи терористичната мрежа, е един от факторите, спиращи Обама. Също и опасността от въвличане в пълномащабна война (която бе публично спомената от началника на генералния щаб на британските въоръжени сили); враждебността на американското обществено мнение (имаща своето отражение и във Великобритания и в Арабския свят); и случилото се след интервенцията в Либия, където милиции обсаждат правителствени офиси, искайки свалянето от власт на подкрепяните от Запада лидери от времето на Кадафи.

Истината е, че това, което започна в Сирия преди повече от две години като брутално потъпквано народно въстание, отдавна се превърна в ужасна религиозна война, манипулирана от външни сили, за да се промени регионалният властови баланс, и вече се разпространява опасно в съседните Ливан и Ирак.

Последиците за Сирия са многобройни кланета, етническо прочистване, изтезания, хуманитарна криза и заплаха от разпад.

Колкото по-дълго продължава войната, толкова повече се увеличава заплахата от фрагментация от югославски тип в религиозни и етнически анклави.

Режимът на Асад носи отговорност за това, разбира се. Но същото се отнася и за онези, които спонсорираха и подклаждаха войната, оставяйки Сирия да кърви и отслабвайки по този начин арабския свят. Настояването на Камерън и други западни политици да се увеличи притокът на оръжия е безразсъдно и цинично.

Резултатът със сигурност ще е още жертви и разпространение на войната. Ако бяха истински заинтересовани от спасяването на животи - вместо да неутрализират Сирия, за да подкопаят Иран - западните лидери щяха да използват лостовете си за влияние сред регионалните спонсори на бунтовниците, за да договорят политическо споразумение, което да позволи на сирийците да определят собственото си бъдеще.

Това би било достатъчно трудно за постигане и налагане. Но едно международно и регионално признато споразумение вече изглежда като единствения начин да се сложи край на войната. В този случай по-голямата намеса в действителност има за цел да подобри позицията на Запада за преговори - на цената на още страдания за сирийците и още неочаквани беди.
 

(БТА)