Трансформацията на Близкия изток трябва да започне от самия Нетаняху

Година след като бойците на "Хамас" извършиха кошмарните си убийства, Израел драматично променя баланса на силите в Близкия изток. Методът може да е военен, но целта, казва министър-председателят Бенямин Нетаняху, е да се създаде нов регионален ред, който да е свободен от фанатизма, представляван от Иран и неговите пълномощници - от "Хамас" през "Хизбула" в Ливан до хутите в Йемен.

Кой не може да подкрепи това?

Оказва се, че почти всички. В това число и арабските държави, които не по-малко от Израел желаят да видят Техеран обезвреден. В това число влизат и дългогодишните поддръжници на еврейската държава, които се притесняват от проявите на груба сила, както и семействата на заложниците, които все още се намират в тунелите на Газа. Една година по-късно голяма част от света започна да гледа на Израел, жертва на психопатското клане от 7 октомври, като на агресор, опиращ се от военна сила.

Пропагандата, антисемитизмът и историческото невежество - всички те играят роля в този тревожен развой на събитията. Но един поне толкова важен фактор е под контрола на Израел: Нетаняху все още не е определил най-основния въпрос - стратегия, която да направи заявената от него крайна цел правдоподобна, да не говорим за постижима. Без нея цялото насилие изглежда не толкова като план, колкото като отмъщение.

Как трябва да изглежда един по-добър Близък изток на Нетаняху не е загадка. Той е точно такъв, какъвто е описан в предизвикателното му обръщение на 27 септември пред Общото събрание на ООН. Картите, които той използва като реквизит, бяха карикатурни, а езикът му - неудобно манихейски, но правилната цел за региона е именно сценарият „Благословение“, който той изложи.

Това е свят, в който високотехнологичната икономика и демократичните институции на Израел биха могли да действат като катализатор на развитието на целия богат на ресурси Близък изток. Това е свят, в който Израел вече не се третира като колониално наложен и в който религиозният фундаментализъм, който толкова много трови региона, може да бъде отхвърлен.

В този „благословен“ Близък изток не може да има място за „Хамас“ - сунитска терористична организация, маскирана като правителство. Нито пък за „Хизбула“, шиитска терористична групировка, маскирана като ливанско политическо движение; по същия начин и за бунтовниците хути в Йемен, които атакуват морските пътища към Суецкия канал, на които през 2023 г. се падаха 22 % от световния трафик на контейнери. През първото тримесечие на тази година този поток е намалял с 67 % , което е довело до значителна дупка в бюджета на Египет.

Всъщност няма място за никаква „Ос на съпротивата“, ангажирана с унищожаването на Израел. Всяка от членуващите в нея милиции дължи своята първосигнална вярност на Техеран и компрометира суверенитета и управлението на териториите, в които действа, независимо дали става въпрос за Газа, Ирак, Ливан или Йемен. Колкото повече хаос сеят, толкова повече пространство имат за маневриране.

Повечето иракчани, ливанци, палестинци и йеменци не искат хаос. Всъщност повечето ливанци не са шиити и презират „Хизбула“. Те не искат страната им да бъде използвана като пешка в експанзионистичните игри на Иран. По същия начин повечето иранци не искат да бъдат управлявани от ислямистки духовници и - макар да са ужасени от тежкото положение на палестинците в Газа - нямат желание да унищожат Израел. Дори в Газа много палестинци не харесват „Хамас“ и катастрофата, която им донесоха нейните действия на 7 октомври 2023 г.

Цялата статия може да четете на Bloomberg TV Bulgaria.