Съществува ли сексуално пристрастяване?

Обвиненията за сексуален тормоз и изнасилване срещу продуцента Харви Уайнстийн подновиха дебата дали наистина сексуалното пристрастяване е заболяване, защото много психолози го определят като проблемно поведение или извинение за оправдаване на действията, предаде АФП.

"Не можем да поставим диагноза "пристрастяване към секса", защото няма достатъчно клинични данни, че това е психично заболяване" - каза психологът Холи Ричмънд.

Американската психиатрична организация обсъжда този въпрос през 2013 г. и реши да не включва сексуалното пристрасятване в диагностичния си справочник.

За сметка на това се говори за сексуална импулсивност или прекомерен интерес към порнографията, но това не е свързано с агресивно поведение.

"Това е поведенчески проблем, а не сексуален" - обясни Холи Ричмънд, която е сексуален терапевт с кабинет в Лос Анджелис. Тя се съмнява в ефикасността на леченията срещу пристрастяване към секса, предлагани от клиники в САЩ на цена от 10 000 до 30 000 долара месечно.

"Ако човек е пристрастен към наркотиците, е необходимо лечение, за да спре. Човек обаче не може да бъде физиологично зависим от порнографията, защото няма симптоми на абстиненция при прекратяване на практиката" - каза Холи Ричмънд.

Европейско изследване на пациенти в програми за лечение на сексуално пристрастяване показа, че 90 процента от тях страдат от сериозно психично заболяване и това поведение е само един негов симптом, каза психологът Дейвид Лей.

"Пристрастяването към секса е понятие, което се използва отдавна, за да бъде оправдано безотговорното поведение на богати, влиятелни и егоистични мъже" - обобщи Дейвид Лей.

Оценката на психоаналитика Майкъл Бейдър от Сан Франциско не е толкова сурова. Той вижда в мъжете като 65-годишния Харви Уайнстийн хора, използващи властта, за да получат сексуални облаги от жени, "които да ги успокоят и да се почувстват желани и мъжествени". Според него подобно отношение може да е антидот на чувството за изолация.

(БТА)