Почина кино иконата Клаудия Кардинале

Почина легендарната кино актриса Клаудия Кардинале. 

Иконата на киното от 60-те, която почина на 87 години, пленяваше зрителите по целия свят с чувствената си прелъстителна визия, която я превърна в муза на Лучино Висконти и Федерико Фелини.

Със своята бурна красота и дрезгав глас, Кардинале не само омагьосваше най-големите италиански режисьори, но и играеше срещу повечето водещи мъже на времето – от Бърт Ланкастър до Ален Делон и Хенри Фонда, пише БГНЕС.

Тя почина на 87 години в Немур, близо до Париж, в присъствието на децата си, съобщи нейният агент пред АФП.

„Тя ни оставя наследство на свободна и вдъхновена жена, както като личност, така и като артист“, каза Лоран Саври.

От кошмар към приказка

Това, което щеше да се превърне в приказна кариера, започна като кошмар.

Когато е тийнейджърка, Кардинале е изнасилена от филмов продуцент и забременява. С малко възможности по онова време, тя взима трудното решение да отгледа сина си Патрик и да се опита „да изкарва прехраната си и да бъде независима“ чрез киното, въпреки че никога не е искала да се занимава с филми.

„Направих го за него, за Патрик, детето, което исках да запазя въпреки обстоятелствата и огромния скандал“, сподели тя пред френския ежедневник Le Monde през 2017 г. „Бях много млада, срамежлива, целомъдрена, почти дива. И без никакво желание да се излагам на снимачните площадки“.

Родена в Ла Гулет, близо до Тунис, на 15 април 1938 г., от сицилийски родители, животът на Кардинале вече беше обърнат с главата надолу на 16 години, когато бе избрана от тълпата да спечели конкурс за красота. Наградата „Най-красивата италианка в Тунис“ ѝ донесе пътуване до кинофестивала във Венеция, където веднага привлече вниманието и, неохотно, се отказа от плановете си да стане учителка.

„Всички режисьори и продуценти искаха да правя филми, а аз казвах: „Не, не искам!“, разказа Кардинале. В крайна сметка баща ѝ я убедил да „опита с това кино“. 

Докато започнала да получава малки роли, тя била изнасилена. Наставник я убедил да роди тайно в Лондон и да остави детето на грижите на семейството си.

Патрик официално бил представян като нейния по-малък брат, докато тя не разкри истината седем години по-късно. „Бях принудена да приема тази лъжа, за да избегна скандал и да защитя кариерата си“, каза актрисата.

Приказна кариера

От този момент нататък нямало връщане назад – тя е погълната от златния век на италианското кино, въпреки че не е говорела и дума на италиански, а само френски, арабски и сицилиански диалект.

На 20 години „станах героинята на една приказка, символ на страна, чиито език едва говорех“, написа тя в автобиографията си от 2005 г. My Stars.

Гласът ѝ трябвало да бъде дублиран на италиански, докато не изиграла роля във филма на Фелини 8 ½ (1963), спечелил Оскар, когато известният режисьор настоял да използва собствената си гласова изразност. Същата година, на 25 години, Кардинале снима едновременно епичната драма на Висконти Леопардът и сюрреалистичния хит на Фелини 8 ½.

Критиците я нарекли „въплъщение на следвоенния европейски гламур“ и тя била позиционирана така както на екрана, така и извън него.

Холивуд и международен успех

Прегърната от Холивуд, където отказвала да се установи трайно, Кардинале имала голям успех с Розовата пантера на Блейк Едуардс с Питър Селърс, после с Циркът на Хенри Хатауей с Рита Хейуърт и Джон Уейн.

„Най-добрият комплимент, който някога съм получавала, бе от актьора Дейвид Нивън по време на снимките на „Розовата пантера“, спомня си актрисата. Нивън казал: „Клаудия, заедно със спагетите, ти си най-голямото изобретение на Италия“.

Отказвайки пластични операции, тя продължила да играе дори в 80-те си години, включително в La Strana Coppia, женската версия на Странната двойка на Нийл Саймън в театъра Аугустео в Неапол.

„Само любов“

Въпреки че била желана от мнозина, тя казвала, че „единствената ѝ любов“ е бил неаполитанският режисьор Паскуале Сквитери, баща на дъщеря ѝ Клаудия, с когото работила по серия филми в продължение на четири десетилетия до смъртта му през 2017 г.

През десетилетията тя играе в 175 филма, а фестивалите във Венеция и Берлин ѝ присъждат почетни награди.

През 2017 г. тя се появява на официалния плакат на фестивала в Кан, въпреки възмущението, че бедрата ѝ са обработени цифрово, за да изглеждат по-слаби.

Кардинале беше твърд защитник на правата на жените и през 2000 г. е назначена за Посланик на добра воля на ЮНЕСКО заради ангажимента си към каузата на жените и момичетата.

„Имала съм много късмет. Тази работа ми е дала множество животи и възможността да използвам славата си в полза на много каузи“, казва Кардинале. | БГНЕС