Стотици фенове, включително Марин льо Пен, изпратиха Брижит Бардо в последния й път СНИМКИ

Снимка: БГНЕС

10 / 12

Стотици фенове се събраха около църквата "Нотр Дам дьо л'Асомпсион" в Сен Тропе за погребението на Брижит Бардо, въпреки поисканата скромна церемония само за приятели и семейство.

В студения ден феновете наблюдаваха как известни личности и крайнодесни политици, включително Марин льо Пен, влизат в църквата в малкото средиземноморско пристанище, което някога е било свърталище на парижки художници и писатели преди 60-те години на миналия век, когато присъствието на Бардо помага то да се превърне в курорт за джентълмените.

Много от доброжелателите носеха черно, в съответствие с цвета, който Бардо - която почина на 28 декември на 91-годишна възраст - винаги носеше като символ на страданието, което човешката жестокост причинява на животните.

Тълпата аплодира, докато катафалката, превозваща ковчега на Бардо, се движеше от Старото пристанище до църквата, ескортирана от дузина полицейски мотоциклетисти в церемониални униформи. Плетеният ковчег, отрупан с цветя, беше внесен в църквата и поставен до портрет на Бардо с бебе тюлен и надпис "Благодаря, Брижит".

Свещеникът откри церемонията, като помоли конгрегацията да изключи мобилните си телефони и да не прави снимки. Видеото от церемонията беше с ниско качество, предадено от фондация "Бардо".

Жената, която определи следвоенния френски сексапил - видяна да се забавлява на плажа в Сен Тропе във филма "И Бог създаде жената" - трябваше да бъде погребана след службата в семейната ѝ гробница по майчина линия в морското гробище. Гробът на Роже Вадим, първият ѝ съпруг и ментор, режисьор на филма от 1956 г., е наблизо.

Бернар д'Ормал, 84-годишният съпруг, с когото Бардо прекарва 33 години, поведе опечалените на обикновена церемония под строго наблюдение, организирана от нейната фондация за защита на животните. По-рано президентът Макрон се отказа от планове да поиска национални почести за актрисата поради съпротивата на критиците, предизвикани от десетилетията на сурови атаки от страна на Бардо срещу исляма, имигрантите и човешката раса като цяло.

Д'Ормал, бизнесмен и бивш съветник на Жан-Мари льо Пен, основател на антиимигрантския Национален фронт, който дъщеря му преименува на Национален сбор, разкри в сряда, че Бардо е страдала от рак. Той не даде подробности. Тя се е завърнала от операции, за да умре в Ла Мадраг, имението край Сен Тропе, което е купила през 1958 г. и където е водила уединен живот, откакто се е оттеглила от киното през 1973 г., само на 39 години и в разцвета на славата си.

"Тя винаги е искала да се върне в Ла Мадраг", каза д'Ормал пред списание Paris Match. Тя е страдала от силни болки в гърба. "Беше неприятно, дори когато беше прикована на легло. Въпреки това, тя остана в съзнание и загрижена за съдбата на животните до самия край."

На церемонията присъстваха и 65-годишният Никола-Жак Шарие - единственото дете на Бардо, като и дъщеря му Теа. Отхвърлен от майка си скоро след раждането му и отгледан от баща си, актьора Жак Шарие, той поднови връзките си с Бардо през последното десетилетие.

87-годишната сестра на Бардо, Мижану, която сега живее в Лос Анджелис, не пристигна за службата. Тя написа във Facebook:

"Моята Бриджит, тази, която обичах повече от всичко... сега знае най-голямата мистерия. Тя знае и дали нашите любими домашни любимци ни чакат от другата страна."

Местните власти отказаха молба на Бардо да бъде погребана в градината на Ла Мадраг, на 3,9 км от село Сен Тропе, заедно с домашните си любимци, защото не искаха "тълпа от идиоти" да тъпче семейните гробове в общинското гробище.

Десет дни след смъртта ѝ наследството на Бардо продължава да разделя Франция. За по-старото поколение от бейби буумъри - и за младите десни носталгисти - тя остана символ на славен период, когато символизираше възраждаща се Франция, възхищавана по целия свят заради стила и индустриалния си успех.

За 48-годишния президент Макрон тя беше "национално съкровище, което предефинира френския дух". 57-годишната Марин льо Пен я приветства като най-висшата френска жена".

"Тя беше невероятно французойка: свободна, непоколебима и цялостна", допълни Льо Пен.

Писателят Мишел Бернар я сравни във "Фигаро" с Жана д'Арк.- "най-ослепителната жена на нашето време, нашата Мариан с върховно деколте".

Докато Бардо беше обожавана от Симон дьо Бовоар и други пионери на феминизма, по-младите феминистки и левите поддръжници я хуляха като токсичен говорител на расистки, антимюсюлмански възгледи, което ѝ донесе пет съдебни присъди за "реч на омразата".

Жан-Люк Меланшон, лидер на радикално лявата партия "Непокорена Франция", каза, че нейните възгледи са "отрова" за Франция и нейното наследство е "завинаги опетнено" от нейните възгледи за исляма. "Liberation", левият всекидневник, я приветства като кино икона, но съжали за "дългото ѝ спускане в тирадите на крайната десница".