Нормално е детето да е егоист

Всяка майка се е сблъсквала с познатите изрази: „това е мое“, „не си го давам, „не искам“, „няма“. Понякога в подобни ситуации не знаем как да реагираме – опитваме се да разберем детето, да го придумаме, да го принудим, да го подчиним... но не успяваме.

Какво трябва да знаем за децата си? Първо и основно – те минават през редица етапи на развитие, които са с различна продължителност и значимост. Това са нормални периоди на развитието им. Ето отговорите на някои от въпросите, които най-често ни идват наум, когато се сблъскаме с непослушно дете:

В коя възраст децата са най-егоцентрични?

Подобно поведение предполага и конкретна причина, но реално погледнато децата като цяло мислят най-вече за себе си. Това е най-силно изразено през първите 4 години от живота им.

Защо мислят само за себе си?

Това е основно качество, необходимо за растежа на детето, за емоционално-психическото му развитие. Децата, особено тези на 1-2 годинки, са така зависими от нещата които ги заобикалят – предмети, близки хора (най-вече майката), че създават много здрави връзки – свикват и се привързват много силно. Затова понякога реагират много остро, когато майка им ги остави в ръцете на друг или излезе по работа. Или пък някой е взел любимата им играчка...

Специалистите смятат, че в тази ранна възраст децата нямат усещане за това какво изпитват другите, не могат да ги трогнат чужди желания или безпокойства. И това е напълно нормално.

Над две годишна възраст децата започват да казват „не“ на почти всичко, което се иска от тях. Те изпробват границите до които могат да стигнат желаейки или нежелаейки нещо. Това също е много важен и естествен етап в развитието им, защото говори за техните инстинкти и приспособимостта им.

Не трябва да се разстройваме и да се заинатяваме по никакъв начин да не им угаждаме, защото отказите от наша страна се изживяват много дълбоко от детето.

Какво да правим?

• Най-напред не бива да се безпокоим твърде много. Целта е преди всичко да сме позитивни и да помним, че това е временен етап.
• Трябва да поставяме ограничения на децата, разбира се. Но те не трябва да са резултат от досадата ни от рутината, умората или „защото така“.
• Необходимо е да се въоръжим с много търпение и любов, защото всяка грешка от наша страна може да остави негативна следа в психиката на детето занапред. Не забравяйте, че едва на 4 годишна възраст детето добива способност да се постави на мястото на другия, да започне да разбира вашите мотиви.
• Когато детето ви не слуша, прави бели, или дразни околните, кажете му че това не ви харесва, че това ви кара да не се чувствате добре. Така вие го възпитавате да прави асоциации на чувствата.
• Отстъпвайте понякога, макар и не веднага. Това ще му даде самоувереност и свобода.

Още полезни съвети може да намерите в Az-jenata.bg