Заканите, които убиват самочувствието на децата

Игнориране – най-лошото нещо, което може да направите на малкото дете. Ядосало ви е, направило е беля или не е било послушно цял ден или поредица от дни. Първосигналната реакция на някои родители е шамарът или друго физическо наказание. Други прибягват до по-рафинирани възпитателни методи: „От днес вече не си ми дете!“, „Ти за мен вече не съществуваш?“ Правилно ли е това?

Изследване на американски психолози показва, че игнорирането на детето е най-травматичният начин на наказание. Всички деца, които са били подложени на него са изпитали стрес, болка и страх.

Когато детето бъде игнорирано, то не получава потвърждение за своето съществуване, което за него е много важно. Най-често капризите и непослушанието на малките деца са опит да предизвикат някаква, каквато и да е реакция от страна на мама и татко, баба или дядо. Започва да върши лоши постъпки или да носи слаби оценки от училище.

Може би звучи странно, но психологически за детето е по-добре да му се скараме, да се развикаме, да повишим тон, отколкото да престанем да му говорим. Така то чувства че принадлежи към семейството, че не е отхвърлено и дори сгрешило, родителите все още го обичат.

Психолозите припомнят, че е човешко да се греши. Това е позволено най-вече на децата, които растат и се учат от грешките си. А още по-човешко е да се прости.

Голямата роля на родителите е да бъдат коректори на детските постъпки и характер. Било с разговор, чувство за хумор, частично ограничаване от любимо занимание, но никога не наказвайте детето си с лишаване от любов.

Още интересни статии прочетете в Az-jenata.bg