Съществува ли "добрият" родител?

Какво окачествява един родител като добър? Дали интелигентността му? Дали финансовата му стабилност, предоставяща добро бъдеще на детето му? Дали способността за 24-часов надзор? Някой би казал, че да си родител е най-трудната професия – в такъв случай сигурно би трябвало да има коректив за успешния родител. Истината е, че поставянето на някакви стереотипи за родителство би било твърде повърхностно. Разбира се, всички би трябвало да се водим от правилата, които моралът поставя на първо място, но нали и идеята за морал е твърде субективна?

Няма най-добри родители. Няма строги правила, по които трябва да възпитаваме децата си. Така или иначе, когато отидат на училище, ще има кой да следва изкуствени остарели принципи, за да ги „учи“.

А има ли най-добро дете? Дали това е детето, което постоянно казва „моля“, „добре“, „да, мамо“, „благодаря“? Дали е детето, което си оправя стаята, което мие чиниите, което от малко може да готви, което си учи уроците винаги за шестица? Дали това е младежът, който не пие и не пуши? Или девойката, която носи косата си на плитки, а не я избръсва наполовина?

Няма най-добри деца. Трябва да сме слепи, за да не можем да видим и добрите и лошите качества на едно дете. И е редно да се замислим дали това, което намираме за „добро“ и „лошо“ не е плод на нечие закостеняло мислене (в частност – нашето).

Надзор „24/7“. Преди 20 години, когато все още се свързвахме по стационарните телефони и търпеливо изчаквахме съседа да освободи линията, контролът на родителите над децата им беше значително по-малък. „Значително“ е дори меко казано. Едва ли можем да си представим в какъв океан от електромагнитни вълни се намираме. Може би 9 от 10, които четат това в момента, имат мобилен телефон буквално на една ръка разстояние. Бързи разговори, стрес и притеснения къде в момента е любимото дете. Факт е, че времената се менят, и всяка територия отвъд входната врата става все по-опасна. Замислете се като родители колко пъти сте ставали жертва на собственото си въображение? Звъните за пореден път, но никой не вдига телефона – ужас! Сега си представете същата ситуация, но без реална възможност за връзка – липса на мобилни телефони.

Замислете се до каква степен давате свобода на децата си. Слава на учебниците по литература, които поставят на дневен ред дискусии върху темата „Какво е свобода и какво – свободия?“ Няма нужда да се тревожите, на учениците ще им бъде преподадена разликата в понятията и те ще могат машинално да защитят свободата пред свободията, да определят какво означава робство, липса на права; есетата им ще получат отлични оценки. Тъжното е, че след няколко години виждаме същите тези хора, задоволяващи по най-достъпен (примитивен) начин нуждите си от разнообразие и веселие. Свободията е резултат от дълго потискана свобода и липса на интелект. Свободно мислещите хора са тези, които най-общо казано променят света. Това са хора, които отрано са се научили как да учат (не какво), помислили са как да мислят (не какво). Стимулирайте децата си да разсъждават, не да заучават без да разбират. Стимулирайте ги да изпитват съмнения, да усетят несигурност, защото това означава, че се колебаят, т. е. имат в съзнанието си поне 2 варианта за действие.

Не подценявайте децата си. Давайте им причина да се стараят да напредват в това, което им харесва. Покажете им уважение, достойнство. Отделен въпрос е, че не всички родители (и въобще хора като цяло) са достатъчно съзнателни, за да общуват с деца. Понякога можем да научим много повече за живота от 4-годишно дете и въображението му или от 14-годишно хлапе с всичките му младежки копнежи. Бъдете гъвкави!

Още полезни съвети прочетете в Az-jenata.bg