Барни - Napalm Death: Плача на по-тъжните филми

От: Васил Христов

Часове преди да започне концертът на Napalm Death в София стана ясно, че вокалът на групата Марк “Барни” Грийнуей е скъсал връзки на крака си по време на концерт в Сърбия. Това обаче не може да бъде причина за Барни да скапе купона на всички фенове и той геройски излезе на сцената в София с патерица.

Преди концерта гостува и на рок радио Тангра. Макар интернет радиото да се намира доста нависоко, Барни изкачи всичките 5 етажа напълно самостоятелно и без патерица. Където отговори на всички въпроси на Васил Върбанов.

Когато го видиш пред теб с тази миловидна физиономия, ядящ банан и куцукащ из коридора, не можеш да си представиш, че е член на една от най-бързите и най-брутални групи в света.

Концертът беше страхотен и Барни геройски издържа до края, подпирайки са на патерица. Дори излезе на бис веднъж. Преди началото ние успяхме да му зададем няколко въпросчета, вследствие на които сбъднахме една мечта на Валери Милев /режисьор на повечето музикални видеоклипове в България, продуцент на Бичето и създател на няколко български хорър филма/. Четете по-надолу, за да разберете как.

Как е кракът ти, Барни?

Доста боли, всъщност. Изключително неприятно.

Как се контузи?

Случи се на 24 януари на концерта в Сърбия. Тогава сцената беше на етажи, така да се каже - на няколко нива. На последната песен доста се бях вдъхновил и при един скок кракът ми не намери опора, бях преминал през ръба на двете части - по-ниската и по-високата, без да разбера. Така си изкълчих глезена и дори скъсах някакви връзки.

Предполагам си паднал тогава. Публиката как реагира?

Не знам. Не помня абсолютно нищо, болката беше толкова силна, че въобще не знаех какво става около мен. Предполагам ще ми мине за две седмици.

Ти си излязъл на сцената в Румъния вчера, а сега няма да отложиш и шоуто в София. Как точно пееш и "дивееш" с този крак?

С патерица. Доста е трудно, но няма начин. Сега вместо да подскачам и да се движа непрекъснато, ще трябва да седя само на едно място, облегнат на патерицата.

Е, това значи, че ще дойдете още веднъж в София, за да те видим в целия ти блясък...

Непременно. Ако има кой да ни покани.

С Napalm Death си обиколил много страни. Къде са най-ненормалните и най-изкукали грайндкор фенове?

На всякъде е общо взето едно и също. В добрия смисъл. Но мисля, че най-луди са тези в Южна Америка. Те наистина са брутални. В Европа също са много диви, но тук имаме страшно много концерти, хората някак си са свикнали и затова не се вживяват толкова много и са по-претенциозни.

Какви бяха любимите ти анимационни филмчета като малък?

Японска анимация. Тя ми беше любима.

Коя по-точно? Някоя по-кървава манга?

Не, не само манга. И манга, разбира се, но съм гледал страшно много и различни японски филмчета. Както и по-кървави, така и напълно детски и безобидни. Техните анимации са много иновативни, имат страхотни режисьори.

Можеш ли да ни кажеш няколко по-нови банди, които следват вашия завет?

Не знам такива, честно казано. Толкова съм зает напоследък, че нямам време да слушам каквото и да било.

Може би част от тях подгряват публиката за концерта в момента, но ти си твърде зает да говориш с разни идиоти като мен...

Да, ти го каза /смее се/.

Като един истински британец, пиеш ли чай всеки следобед?

/Смее се/ Не точно. Аз съм повече фен на кафето. Тотално съм пристрастен към него. Все пак пийвам и чай от време на време. Предпочитам плодовите.

Колко години още се виждаш на сцената?

Това е въпрос без отговор. Човек никога не знае. Ако ме беше попитал преди 15 години, никога нямаше да предположа, че ще изкараме толкова дълго. А от друга страна, още утре може да случи нещо.

Можеш ли да правиш секс на собствената си музика?

Естествено, защо не? Мога на всякаква музика, всъщност.

Получавал ли си главоболие по време на записи или концерт на собствената ти музика.

Да, случвало ми се е доста пъти. Особено в студио, след няколко часа запис, е напълно нормално.

Плачеш ли на филми?

Зависи. Случва се, на по-тъжните.

Кажи такъв филм, който те е разчувствал...

Например “Watership Down”. Това е анимация, всъщност. Там става въпрос за едни зайци. Много добър филм. Страшно добре изпипан и със страхотен режисьор.

Името на групата ви е вдъхновено от войната във Виетнам...

Точно така. Но е против войната, а не за нея.

Имам една приятелка виетнамка, която е доста притеснена от името ви...

Ние сме твърдо против войната и всеки, който е запознат с групата, го знае. Но името определено ни създава проблеми. Искаме да свирим във Виетнам, но не ни пускат. Обясняваме, че ние сме против войната, но пак не искат да ни дадат визи. Там все още са доста чувствителни на тази тема, а и нищо чудно. Минали са през доста ужаси.

Един от най-популярните български режисьори – Валери Милев, ви е страшен фен...

Наистина?!?

Да. Той дори се разплака от радост на концерта ви в Каварна миналата година. Смяташ ли, че можете да му подарите песен за следващия му филм?

Да, защо не? Напълно възможно е. Даже ми е много интересно да видя някои негови творби. Изключително съм заинтригуван.