Ник Холмс от Paradise Lost: Този път сме по-тежки

Paradise Lost са сред ветераните на метал сцената. Бандата вече завърши 11-ят си албум, но макар че всичко по него е изгладено, "In Requiem" ще излезе чак на 18 май.

Тъй като чакането до тогава не си е малко, шефът на радио Тангра мега рок - Васил Върбанов, се свърза с Никълъс Джон Артър Холмс, известен по целия свят просто като Ник Холмс - вокалист и съосновател на Paradise Lost.

Той го разпита за албума, бандата, като не пропусна и доста интересният въпрос - къде е мястото на бандите като Paradise Lost в днешно време. Как се ориентират Paradise Lost на съвременната сцена, чете тук:

Васил Върбанов: Добро утро, Ник! Как си?

Ник Холмс: Чудесно, а ти?

Идеално. Нервен ли си?

Не, хе-хе, ни най-малко.

Знам, че сте от доста време в бизнеса и това далеч не е първият ви албум, но до официалната му премиера остава повече от месец. Какви са отзивите до този момент?

Положителни. Три от парчетата вече се въртят тук и там ("Beneath Black Skies", "Godless" и заглавната песен от сингъла "The Enemy") и не съм чул негативни реакции. Стискаме палци и чакаме да видим какво ще се случи.

С какво е по-добър "In Requiem" от предшественика си, "Paradise Lost"?

Всеки път се опитваме да правим албумите си по-добри от предишните. Този път барабаните са по-здрави, китарите са по-тежки, сведохме употребата на ProTools до минимум. Опитахме се да пресъздадем живата атмосфера, така че това, което чувате, е онова, което сме изсвирили. Почти се отказахме от технологии по време на записите и мисля, че се получи един суров метъл албум.

Една от основните разлики между сега, когато издавате 11-ия си диск, и началото на 90-те години е, че тогава имахте подкрепа от страна на медии като MTV, а днес можете да разчитате предимно на списания и на някоя и друга независима радиостанция като нашата. Този факт промени ли нещо за вас?

Разбира се. Човек трябва да се адаптира към времето, в което живее. Днес, например, има огромно разнообразие в методите за комуникация. Много полезни се оказват сайтове и портали като YouTube и MySpace, особено за по-ъндърграунд групи.

Знаем, чи британската музикална сцена е по-различна от тази в останалите европейски държави, например Германия и т.н. Къде ви приемат по-добре - в родината ви или...?

Определено в Европа. Не че в Англия нямаме фенове и добри продажби, но още от началото на кариерата ни изнасяме концертите си главно в континентална Европа и... Всъщност, опитваме се да отидем и да свирим навсякъде.

А като каква група бихте искали да ви възприемат - готик, метъл или готик метъл?

Реално погледнато, цялата тази шумотевица покрай готик метъла тръгна именно от нас навремето, а днес това определение вече е толкова либерално... Нямам никакъв проблем със стила, към който ни причисляват, стига да не е кънтри.

Знаем, че в края на 80-те години сте взели името на групата от "Изгубения рай" на Джон Милтън, а какво е положението днес - остава ли ви време за четене?

Да, обичам да чета думи, които вече не се използват... Иначе не съм от хората, които могат да седнат и да четат с часове. Иска ми се, но не го правя.

Спомняш ли си концерта ви в България преди година и половина?

Да, беше чудесен и се надяваме да свирим отново при вас. Обичаме да ходим на места, които не сме посещавали преди. София не прави изключение.

Последен въпрос. Разбрахме, че през есента ще предприемете щатско турне заедно с Nightwish, което е чудесно, но е странно, че вие ще бъдете техен съпорт, а не обратното, при положение, че сте доста по-стара и опитна група...

Това няма голямо значение. В момента Nightwish са адски големи и не бихме могли и да сънуваме да привлечем толкова публика на наш концерт, колкото те, особено в Америка. Късметлии сме, че именно ние ще свирим с тях.

Пълното интервю с въпроси, които не са включени в текстовия вариант може да слушате тук. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.