Старата тъга на Стенли

Концертите на Стенли винаги носят един определен дъх, едно настроение, което той предава на всеки, който е около него. Едно приятно дълбоко чувство, на моменти тъжно, но през цялото време истинско.

Странните истории, които той разказва с песните си и начинът, по който той ги изживява всеки път на сцената, са едно преживяване, пътуване на мисли и чувства, сляти в едно усещане, смесващо се с димът от цигарите под прожекторите.

Снощи Стенли изнесе един наистина докосващ и интимен концерт в София Лайв Клуб, като в публиката имаше много приятели.

Певецът макар и да се чувстваше странно в "по-големия" клуб, както той неколкократно спомена, представяше песните си с встъпителни истории около създаването им, около спомените, които пазят текстовете на един от най-добрите български изпълнители. А текстовете му пазят много спомени. От "Златния Орфей", запознанства, приятелства, години, история, "Тангра".

Стенли бе в компанията на Мишо Шишков и Ташо Колев, с които заедно, макар и доста по-сложно за изпълнение, направиха един различен прочит на песните, които сме свикнали да слушаме в оригиналните им варианти.

Вечерта започна с не толкова популярните парчета на певеца, преминавайки през едни от най-хубавите български текстове, сред които "Човекът от квартала", "Пътят към храма", "Нощ с много любов" и може би единствената весела песен в репертоара на Стенли - "Дъвка Балон". "Стар парфюм" беше парчето, което отпрати вечерта в едни необятни, дълбоки и сиви мисли.

Стенли ни разказа за инстинския си приятел, който вече не е сред нас, как са ходили за риба и са пушили много, докато са слушали "Deep Purple". Вечерта преминаваше през различни настроения, и въпреки, че Стенли бе обещал следващият концерт да е с тридесет цигулки, на сцената се качиха само три.

Прекрасните момичета помогнаха на Мишо и Ташо с изпълнението на наистина трудните за двама музиканти парчета. Полетяхме над града след полунощ, разходихме се из слънчогледовите поля, след което всички бяхме обсебени. Обсебени от настроенията на Стенли. Обсебени от мислите си.

След последното парче "Жулиета", с което се върнахме много години назад, и което звуча в прекрасен вариант с три цигулки, Стенли не можа да слезе от сцената, поради малкото, но доста силни аплодисменти.

Той сподели, че в главата му се въртят три парчета, но много искал отново да ни изпее "Стар Парфюм", който бил един от най-хубавите текстове, които е изпял. Запалихме цигара с него и отново отворихме стария албум, и отново усетихме "стария парфюм".

Стенли ни изпрати с пожеланието да не се самоубием тази вечер, а ние необещаващо го аплодирахме.