Asian Dub Foundation: Мисията ни бе да преобърнем невежеството

Само няколко часа ни делят от срещата с музикантите от Asian Dub Foundation. Концертът на британската електронна инди банда е тази вечер в "Sofia Live Club" . Автентичните и независими текстове на групата имат социален характер, а музиката им винаги е комбинирала различни стилове като рага-джънгъл, дъб и хип-хоп с традиционни индийски мелодии. Малко преди началото на концерта ето какво каза Sun-J пред Dnes.bg.

Asian Dub Foundation е създадена през 90-те години като част от борбата срещу расизма и насърчаване на индийските музиканти, които живеят в Англия. Има ли промяна в нагласите във Великобритания след толкова много години?

Започнахме като музиканти, които се изправят срещу антирасистките прояви и подпомагането на фондации за човешки права. По онова време в Източен Лондон имаше доста насилие и атаки срещу азиатски младежи. Най-страшни бяха бунтовете на националния фронт (фашистката страна), където имаше и смъртни случаи. Ние всички идваме от различни среди. Самият аз бях част от Източен Лондон и Underground Rave движението. То беше преди 24 години, а още звучи свежо. Dr Das беше студент и след това дойде в музикалната общност. Познавам го от много години преди създаването на Asian Dub Foundation. Аз бях част от Източен Лондон. Steve Chandersonic беше луд анти-китара китарист и фучащо хлапе програмист, който иска да знае всичко за всички, много интелигентен типаж. John Pandit беше младежки активист и диджей и също имаше взимане даване с музикалната среда. Deedar срещнахме на един младежи семинар. Ние бяхме първата азиатска банда в UK, които не свирехме само Бхангра музика. Всички се бяхме срещали с расизма или поне с някаква негова форма. Ние бяхме по-радикални, с различен стил. Просто започнахме да пишем песни, да измисляме текстове и да правим изпълнения на живо с проби и барабани, с жива бас китара с бърз чат рап и DJ. Беше много ново и оригинално за времето си и нашата мисия беше да преобърне невежеството и да промени британското мислене за живота на второто и третото поколение емигранти. Азиатци се раждат и във Великобритания. Историята трябваше да се прекрои и ние го направихме със силни яки китари и бийтове. Днес много неща са се променили и същевременно са се съхранили същите. Що се отнася до азиатската музика в Обединеното Кралство, то днес вече не се счита за изключително да чуеш смесването на различни стилове музика. И като че ли светът е станал по-малък, тъй като се знае много повече за социалните несправедливости по света. Все още има расизъм, но той е скрит в политиката, в апартаментите. Всъщност дясното крило още е много силно и всички трябва да се борим с невежеството чрез образование.

Защо отказахте Ордена на Британската империя през 2002 г.?

John Pandit го отклони. Мисля, че те не можеха да го дадат на цялата група и решиха да го дадат на този от нас, който те са решили, че е най-политически активен в момента. Pandit отказа наградата заради експлоатацията и колониализма на Британската империя. Вярвам, че взе правилното решение.

Кое е по-трудно - да се създаде група или да се запазят членовете й все още заедно?

Мисля, че най-трудното нещо е да останеш в групата за толкова дълго време, а също така и да се задържи същото настроение като в началото. Двамата със Steve сме най-дълго тук. Имаме още големи върхове за изкачване. Всяка промяна ни се струва динамична. Когато някой от членовете на бандата я напуска, винаги има причина, затова ние трябваше да поддържаме огъня жив.

Как правиш музиката си?

Имам изградено студио в къщата ми. Отне ми седем години, за да го направя както трябва.

Какво се случва, когато отидеш в друга страна за концерт – успяваш ли да опознаеш новата среда или помниш само пътя от сцената до хотелската стая?

Това е един от любимите ми моменти в едно турне. Обичам да посещавам нови страни и да се срещам с хора. Опитвам се да се потопя в градската атмосфера, но не винаги се получава, тъй като понякога сме в една страна само ден. Мразя хотелските стаи, така че се опитвам да стоя буден и да се възползвам максимално от мястото, където съм. А и винаги спя по време на полет. Това хич не е проблем за мен. Харесва ми, като се измъкнем от сцената, да се смесим с тълпата. Но все пак всеки от нас има различен вкус.

Какво очаквате да се случи на 26 април?

Ами очакваме да се получи страхотно шоу с Ragga STEP / дъбстеп, хип хоп. И да се танцува, танцува, скача...