Австралиецът Дейвид Дауър – до България заради Ганкиното

Роденият в Австралия пианист Дейвид Дауър е извор на истории. И те сякаш започват още в детството, преминало в обкръжението на петима братя и сестри, и родители, които по-късно подкрепят всяка негова крачка като музикант.

Преди време басистът Люк Фолър – приятел и настоящ колега на Дейвид в триото, с което се представи на джаз феста в Банско, участвал в група за традиционен фолклор. Там чул за първи път Ганкиното хоро, от което бил силно впечатлен, пуснал го на Дейвид и така двамата решили да дойдат в България. Покрай това разбрали, че у нас има прекрасна природа, клубове за жива музика и студио, в което вече записаха новия си албум Made in Sofia, заедно с третия член на групата – Мат Фишер (барабани).

Специално за Dnes.bg, пианистът разговаря с Даниел Димитров – за още по-интересната история около създаването на Дейвид Дауър трио, за вдъхновението, за мечтите и за заразяващата енергия на сцената.

Дейвид, ти май си точният човек, който може да обясни как се прави банда?

Мисля, че е микс от човешки характери. Трябва да бъдете добри приятели и трябва да харесваш това, което другият свири. С тази банда специално винаги съм страшно развълнуван да свиря.

Oколо теб винаги има много интересни истории, а това се отнася и за създаването на триото, с което те видяхме в Банско...

Да. (Смее се). С басиста Люк се запознах в Австралия, където имахме участие, и ни обраха, докато бяхме на сцената. На Люк му бяха отмъкнали ключовете на колата и се наложи да я вардим известно време с лопати в ръце, докато брат му донесе резервните ключове. Междувременно си говорехме за музика и той ми предложи да се преместя да живея в Лондон и да свирим заедно.

Ти се премести в Лондон, но записа най-новия си албум в София.

Искахме да прекараме повече време тук. Това беше важно за нас и за хората, с които работим тук – студио "Пекарна" и Миро Турийски.

Знам, че обичаш България. Откъде идва тази любов?

От Ганкиното хоро, което Люк ни научи да свирим. Тогава се поинтересувахме от България, видяхме, че има красиво море, красиви планини, всичко. Пуснахме търсачка в Google и видяхме, че има много клубове, и решихме да дойдем тук. Толкова ни хареса, че тази година вече имаме пет участия из страната.

А Люк откъде знае Ганкиното?

Свирил е в група за фолклор, където е учил и българска народна музика.

А откъде идва твоята неизчерпаема енергия?

Имам петима братя и сестри, израснали в едно малко градче близо до Мелбърн. Родителите ми винаги са се вълнували от нещата, които правя, и винаги са ме подкрепяли. На тях дължим самочувствието и увереността да сме това, което сме.

А вдъхновението за песните, които пишеш, лесно ли идва? На един дъх ли се получават нещата?

Идва от въодушевлението и от нещата, които чувствам, че трябва да изразя. Тогава идва и самата песен.

Колко високо можеш да скочиш от стола, докато свириш на пианото?

(Смее се с глас). Много високо.

Затова и свириш на открито – за да не удряш главата си в тавана...

Това е самата истина!

Как гледаш на фестивали като този в Банско? Дали според теб хората наистина слушат музиката или просто се наслаждават на емоцията от нещо, което минава като ритъм през главите им?

Това е много хубав въпрос, над който си струва да помисля повече. Може би е различно за всеки и това е добре. За някои причината за удоволствието от такъв тип концерти е визията, за други е това, което чуват, за трети – просто бирата.

А докъде е стигало твоето въображение в музиката?

Много далеч. Но се надявам, че мога да стигна още по-далеч. Опитвам се да правя песни, които са празник за душата, като поп музика, но без вокали.

За какво мечтаеш в музиката?

Искам да бъде като подарък за човека, за когото пиша.

автор: Даниел Димитров