STARTERAs: Човек започва с кефа, но после идват проблемите и започва да цикли

 

Васил Митрев, известен в средите като STARTERAs от култовата хип хоп група X –Team, е от онзи положителен тип хора, които работят, живеят, дишат музика и звук. Броени дни преди промоцията на новия му солов албум „От Театъра до Цикъла”, която ще се проведе на 21-и януари в столичния клуб Mixtape5, се срещнахме с него, за да си поговорим за хип-хопа и фънка, за музикалната сцена в България, за силата на диджея зад пулта и разбира се, защо за STARTERAs това е най-личната продукция, която е издавал досега. 

 

 

С Косьо ( KillaK) от X-Team бяхме в едно и също училище. Последната година от гимназията почнахме повече да общуваме с него. След доста време на разменяне на музика, през което аз имах друга група, решихме да направим нещо заедно. Павел от своя страна е приятел на Косьо от детинство. Интересно обаче, че впоследствие се оказа, че с Павката сме трети братовчеди. Разбрахме го много по-късно. Вече имахме концерти, първият ни албум беше на път.

 

 

 Когато започнахме с X-Team, едва ли всички пееха за лек живот. Имаше доста групи със социална насоченост. Общо взето чрез нашите песни се опитваме да покажем това, до което сме достигнали като житейски опит и смисъл. За нас смисленото се крие в това да се пее за нещата, които реално се случват, а не по помпозния начин да пеем за някакви илюзии. 

 

 

Напротив, все още правим музика и като X-Team, просто всички работим и сме безкрайно заети. Затова и се виждаме много по-рядко, за съжаление. Но сме в процес на запис на нов албум от доста години – малко по малко бутаме парче по парче, от време на време пускаме по нещо ново. Така че следващият проект след моя солов албум ще е именно този на X-Team. 

 

 

Все повече е на „минус втория етаж”. Особено тази музика, което ние и групи като нас правим. Медиите станаха прекалено поп насочени. В един момент започна да се губи смисъла да се пускат и правят подобен тип песни като нашите по музикалните телевизии и ефира като цяло, защото хората имат нужда от забавление, от много по-различен стил, от по-модерни неща. Нашата музика е за уокмените, за мр3 плеърите, за телефоните.  

 

 

Много се надявам да е така. Колкото повече мислят, толкова повече възможности и верни пътеки ще открият. 

  

 

Всичко. Прекалено трудно е да се избере само едно нещо, от което черпя вдъхновение. Би могла дадена случка да изиграе ролята на муза, друг път това да е махмурлукът. Аз съм най-деен, когато ми е малко кофти сутрин след тежка вечер. Тогава ми изплуват най-хубавите идеи, които после само редактирам.  

 

 

В последните десет години се занимавам с всичко възможно, свързано със звук. Бил съм сценичен озвучител, бил съм от страната на сцената, както и от страната на зрителите. Бил съм и ефирен тонрежисьор.  Работил съм в радио и телевизия. Дори и в момента продължавам да пиша музика за реклами и филми. Всичко свързано със звука и звуковия дизайн – това е моето поприще. Най-много обаче ми харесва да смесвам и мастерирам записи. Вече четвърта година съм саунд дизайнер на филмови трейлъри. 

 

 

Определено зад пулта. В момента съм на такъв етап, когато там се чувствам далеч по-комфортно. Това не означава, че зад микрофона не ми е приятно. Просто пеенето го правя от много години и някак си не горя така, както когато пускам музика. Освен това има и друг момент. Когато си на сцената, пеейки, имаш в актива си около 15 точно определени песни. Докато зад пулта количеството музика, с което разполагаш, е необятно. Така се увеличава и полето ти от мелодии, с които да въздействаш на публиката, да й внушиш точно онова настроение, в което си ти самия в момента. 

 

 

Един не може да изхрани. Обаче една такава задружна къща – би могло и да се получи. Ако иска, човек може да намери начин да изкарва пари и от музика. Въпросът тук е колко ще даде от времето си, колко от принципите си е склонен да пристъпи. Лично аз, каквото изкарвам като финанси, го правя чрез работата си със звуци и музика. Всичко започна заради хип хопа. Не мисля, че щях да знам как да включа дори компютъра, ако не трябваше да запиша нещо. Поне така бе в началото. Исках да правя музика и то по този начин, който аз желая, а не да се налага да обяснявам на някого как да направи песента, която съм решил да напиша. Така и стигнах до сегашната си работа. Така че в по-широк смисъл, да, музикант къща храни. Но не просто да дрънкаш на китара, защото за това ще се налага постоянно да свириш и да имаш непрестанни участия. Но ако си мултифункционален, можеш да успееш. 

 

 

Албумът се казва „От театъра до цикъла”, като бях решил това да е заглавието му още преди да бъде дори и наполовина записан. В последните 8-9 години, излизайки, се движим точно в този периметър на София. Там са всичките ни приятели, там се случват всички готини неща. Връщайки дори още по-назад, завършил съм 7-о училище, което е на „Шишман”, основното училище също беше в този периметър – на „Витошка”.  Според мен именно този участък е много значим за младежкия живот в София. Другото, което оказа влияние е, че човек винаги започва от веселата страна, от кефа, от удоволствието, но с течение на времето се сблъсква с проблеми, губи приятели, губи опора, губи почва и зацикля. Това е относно името на албума. 

 

Иначе времето, за което го записах, е повече от 5 години, защото просто не е единственото нещо, с което се занимавам. Държа всичко да стане хубаво, а не просто пълнеж около три силни сингъла. Твърдо вярвам, че един албум трябва да може да се изслуша от край до край, да е цялостно произведение, а не просто една сбирщина от песни. Ако трябва да съм искрен, не мислех, че ще ми отнеме толкова време. 

 

За „От театъра до цикъла” реших първо да направя музиката – да създам нова, да изровя и такава, която вече съм направил, селектирайки това, което най-много ми допада и е най-фънки. Целият албум има дълбоки бас линии, има тромпети, има олд скуул бийтове. На втората година прописах текстове. Едва през третата почна стиковането на мелодия и думи. Това бе и моментът на голямото триене, преправяне, късане. Така от 60 предварително подбрани инструментала свалих бройката им до 30. Четвъртата година записах всичко и отсях още песни, оставяйки 20 парчета. Отдавна исках да направя двоен албум и затова разделих тези песни на две части – по десет, като на старите касетки с А и Б страна. Дори интрото е с реален звук на взимане на касетка и поставянето й в касетофон. Първата А страна е „Театъра”, по-веселата част с по-оптимистичните  цветни парчета. Б страната е с по-мислещите, по-мрачните, но и по-реални за мен и по на сърце песни. Любопитно е, че албумът ще излезе на USB носител. 

 

А относно съвместните парчета – записвах с хората, с които най-често работя. Efo, X-Team, Куц и Клец, LOGO5 са само част от имената, които участват. Този път гост вокалите са далеч по-малко от предишния албум, но такава ми бе идеята. В „От театъра до цикъла” съм доста повече аз, отколкото в предишните ми продукции. 

 

 

С когото съм поискал, съм направил песен.  А с когото сме помислили и засега не сме направили, явно живот и здраве ще дойде момент и за съвместно парче. 

 

 

Това е нормалната посока на нещата. В днешно време можеш ли да си купиш албум на касетка? Пък и дори да можеш, имаш ли касетофон, на който да си го пуснеш? Не. Форматът е без значение, важно е съдържанието, какво казваш и даваш на хората като емоция.  В конкретния случай с албума ми се радвам, че правим нещо много новаторско. Защото наистина е без значение как ще стигне до хората, важното е повече от тях да чуят песните. 

 

 

Искам тази промоция да е просто един хубав концерт. Никога не съм бил почитател на промо събития, на които се слушат само няколко песни, пие се шампанско, има много светкавици и журналисти. Предпочитам концертната форма с много хубаво рапиране, с много положителна енергия и много хора. Затова и на сцената съм поканил Куц и Клец, The Top Stoppers, Wosh MC, LOGO5, X- Team разбира се,  както и диджеи – Jamez Bongg, DJ Darkstep, Damb и Efo от ТАКТ.  Ще бъде един дълъг, хубав концерт, който ще продължи в диджей сет, защото партито не свършва с лайв участието. 

 

 

В последно време не слушам много музика, защото съм твърде зает със смесването на албума. Общо взето искам да съм наясно как се чуват песните в различни среди. Много хора слушат музика директно от лаптопите си или от говорителчето на телефона, което изяжда 30-40% от емоцията. 

Но ако трябва да кажа все пак някакъв стил, доста хип-хоп слушам напоследък. Преди време бях потънал в брейкбийт посоката, пускаше ми се такава музика и ми беше интересно. Продължава да е така, но за момента съм се върнал към класическия хип-хоп, защото съм на вълна издаването на албума. Иначе трите ми стила са фънк, брейкбийт и хип-хоп. Винаги е било така.