Жана Бергендорф: Конкуренцията не ме вълнува!

Жана Бергендорф впечатли всички със своя глас по време на X Factor и съвсем заслужено победи в надпреварата. Тя бе една от участничките, които бяха "разголени" по време на шоуто. Драмите със семейството й и фактът, че синът й беше далеч от нея, напълно контрастираха със сценичните й изяви, които бяха щури и "цветни". Няколко месеца по-късно ситуацията е кореннно различна - синът й е до нея, съпругът й я подкрепя, а вече е факт и първия й сингъл. За музиката, семейството, конкуренцията и какво я задържа в България, вижте в интервюто й пред Dnes.bg.    

Вече е факт дебютната ти песен с видео "Самурай". Разкажи за нея и какви са отзивите дотук?

Песента малко се забави, излезе шест месеца след победата ми в X Factor. "Самурай" обърка избора ми за първи сингъл. Преди това работих с български екип по друго парче, но след като заминах за Лондон, се запознах с Рей Хеджис, който ми предложи да напише песен за мен. Идеята беше да бъде втори сингъл, но аз се влюбих в нея и
реших, че това ще бъде песента. Забави се, но пък си заслужава. Премиерата по време на наградите на БГ Радио в Благоевград беше огромна еуфория, нищо не си спомням. Колкото до отзивите, едни харесват песента и видеото, други не. Но аз съм доволна от избора си и виждам, че има смисъл.

Каква е следващата ти цел след победата в X Factor, към какво се стремиш?

Желая да работя усилено и да работя като абсолютен професионалист.

Какво влагаш в това определение?

Всичко трябва да бъде перфектно, всъщност повече отива към перфекционизъм.

Той не е ли пречка за един артист?

Напротив, когато един артист изисква повече от себе си, дава повече и съответно получава повече. А артистизмът е усещане и ако го нямаш, няма как да го изгубиш. За мен да бъда на сцена е усещане. Точно преди да изляза на сцена, може да съм имала големи проблеми, но качиш ли се, трябва да забравиш всичко.

А какво се случва с песните, които подготвяш с български автори?

Засега са само бъдещи проекти. Харесва ми "Самурай", искам да продължа с това звучене, защото в България няма подобни песни.

Как виждаш конкуренцията?

Не я гледам, защото не ме интересува какво правят другите изпълнители. Аз съм малко далеч от тях, защото първо, не излизам вечер по заведения, второ, не гледам телевизия и почти не слушам радио. Гледам си собствения път.

Това не те ли ограничава?

Не, по-скоро не ме натоварва. Човек трябва да гледа в своята паница. Не искам да се сравнявам.

А защо не излизаш вечер с колеги?

Просто не обичам да излизам. Заведенията не са моя начин на живот. Предпочитам да се прибера вкъщи, да се съберем с приятели в домашна обстановка.

Това малко се бие с образа, който си създаде покрай X Factor?

Аз не съм създавала образ. Работила съм в заведения и у нас, и в чужбина. Това е една от причините да не обичам да излизам вечер.

Какво те върна в България?

Моята баба. Тя се разболя, а за мен тя е много важен човек, като майка. Затова не съм се и замисляла. После започнах да свиря с приятели по клубове и ми хареса. И реших да се върна към музиката след 3,5 години почивка. Старата песен на нов глас, но по-добър.

Семейството ти вече е до теб, това прави ли те по-уверена?

Да се събуждам и да виждам сина си е най-голямото щастие за една майка. Леон ходи на детска градина, има си неговите преживявания. Щастлива съм, защото цялата борба беше той да бъде при мен. С помощта на много хора. Накарах моя съпруг да повярва в мен, че моята кариера има бъдеще.

Той не е вярвал ли?

Не точно. По-скоро музиката му се струваше като нещо несериозно, по-скоро като хоби. Пък и при тях има по-различно мислене, смятат, че една жена като роди, трябва да си седи вкъщи, да се превърне изцяло в домакиня...

Това като че ли е по-характерно за нашите географски ширини, а не за Дания?

Не само, има го и в Дания, може и семейството му да е изиграло роля. Майка му никога не е работила и явно така си е научен.

Какво ти предстои лятото?

Участвам в две турнета, едното - на The Voice, вече е в разгара си. Искам работа, не почивка. Всъщност никога не съм почивала. Не защото нямам възможност, а защото съм такава натура. Просто не виждам смисъл, предпочитам да правя нещо, имам страшно много енергия, извирам. Понякога дори хората около мен не издържат на темпото ми.

На турнетата все пак си рамо до рамо с колегите...

Това, че не излизам с тях вечер, не ми пречи. Нямам проблеми с никого, даже с много от тях сме работили заедно, имаме общи проекти, познаваме се доста преди X Factor. Разбирам се перфектно с тях. Аз имам син, който очаква всяка вечер мама да се прибере и да го гушне. За мен тези моменти са много важни и не искам да ги пропускам. Нямам много време за него, постоянно пътувам за участия и трябва да компенсирам отсъствието си. Всяка една свободна минута съм с него. Още повече, че от един месец баща му е в Чили и трябва да се справям. Трудно е, но не се оплаквам. Синът ми ме кара да се боря за всичко. Вкъщи много ми помага моята класна и учителка по музика, от дете много я обичам и ми е много близка.

Какво обичате да правите заедно?

Играем с влакчета, любимата му играчка е огромен трактор. Много е музикален и артистичен отсега, наскоро му купих детски роял и сега спи с него.

Насърчаваш ли го да се занимава с музика?

Ами аз не съм спирала с музиката, още откакто ми е в корема, знае коя е мама, знае песните, които пея. Определено има слух, пък и трябва поне нещо да е взел от мен. Надявам се да стане, но не бих го натискала. Пък и баща му е корабен инженер, може да се насочи към друго. 

Когато бяхте разделени, какво те крепеше да се качваш на сцената?

Музиката бе най-добрият ми приятел. Беше огромен риск да остана в България и да се боря за сина си. Той живееше с баща си, после малко при мен, после пак при него.  Така близо година и четири месеца бяхме разделени. Беше много трудно, депресирах се, това време мина като някаква магия. Но винаги са се появявали хора, които да ми дават сила в трудни моменти.

Мислиш ли отново за чужбина?

Не, в момента не. Искам да се реализирам тук, да се отдам на българската сцена.

Какво може да ти даде българската сцена?

Тя ми дава много. За мен е важно да пея. Когато пея и хората се кефят - това ме прави щастлива и ме храни душевно. Любовта към музиката - това е магията. Още повече, когато си с истински музиканти.