За ядрените енергетици, еколози, студенти и премиери

Вторият факт е от TV интервю веднага след референдума за АЕЦ с множество бъдещи ядрени енергетици и еколози, които ме потресоха с едностранчивостта на обучението си и убедеността на някои от тях, че строежът на АЕЦ Белене е единствената им причина да останат в България след дипломирането си. Подобно службогонско взиране в пенсията и подценяване на иновативния потенциал в собствената професия от млади хора не бях очаквал и това ме мотивира сериозно за написване на настоящия материал.

Ако трябваше да бъда екстремно кратък, заглавието ми трябваше да бъде “СЕБЕСТОЙНОСТ  И  ЦЕНА  НА  ТОКА”, защото именно за връзката между тези две понятия ми е идеята тук. Такова заглавие обаче, отпраща работата ми директно в девета глуха, не само защото тя не изчерпва проблема, а и защото се оказва в непосилна конкуренция с десетилетната масирана пропаганда, че от ядрената енергия по-евтина няма. Както много други идеологеми у нас, и тази пропагандна лъжа е така всестранно обгрижена, че при всяка възможност, пропагандата все още размазва като валяк всяко рационално съждение по въпроса.  Лавирайки между понятията така, че редовия гражданин да бъде възпрепятстван максимално в разбирането на проблема с една камара ехидни възражения, истината е изкривена или потулена далеч преди проблемите да бъдат представени пред редовия гражданин на неговия обичаен, ежедневен и разбираем език.

Точно така - маменето на редовия гражданин у нас е методично, организирано и  разчита на множество отдалеч подбрани полуистини, насаждани в масовото съзнание поръчково и упорито с ангажирането на хора, като печатари, редактори, журналисти, всевъзможни специалисти, но най-вече с помощта на партийни функционери, обслужващи нечий траен интерес. Студентите, за които споменах горе, са само брънка от цялата тази верига, за поддържането на която в качеството на даваща хляб  на всички в нея от парите на лъганите от самата нея, се полагат специални и системни грижи.

Ето така у нас и лъжата се самоиздържа и самовъзпроизвежда от самите лъгани, а политиците са само говорителите на взаимоспомагателното самопрецакване. Когато имаме цялата тази верига смазана и работеща за поддържане на лъжата, лесно се намира някой Р.овч, който да извади на показ словесния израз на измамата, както реалният Р.овч неизменно заявява: “АЕЦ  произвежда ток на цена ...” ...

Точно така - “АЕЦ  произвежда ток на цена ...”, това е оригиналният израз на най-непоколебимият адепт на АЕЦ – Белене у нас - Р.овч., който ни убеждаваше, че АЕЦ Белене щяла да ни позлати заради най-ниската цена на тока си.  Нищо, че между цената на АЕЦ и цената на крайния потребител разликата практически е, колкото между себестойността на производството и крайната цена. А между себестойността и цената стоят онези “незначителни дреболии”, наричани жица, кабел, електропровод, мрежа и прочие със съответните им трансформатори, стълбове, автоматики и службите за обслужването, поддръжката и експлоатацията им, без които няма как токът от АЕЦ да бъде разпределен и да достигне до потребителите.

Ето как, търкаляният с десетилетия израз за “евтиния ток от АЕЦ”, игнорира в пропагандна изгода на АЕЦ не само ролята на доставчиците, но и неизбежните разходи по доставката, които са съществена част от цената на крайния потребител. И, тъй като борбата е и ще бъде за всеки процент от цената, нека сега да видим как тези разходи се увеличават в зависимост от местоположението и мощността на електроцентралите, измежду които АЕЦ са най-най-мощните.   

ЗАЩОТО  НИКОЙ  ДО  МОМЕНТА  В  БЪЛГАРИЯ  НЕ  Е  ОТЧИТАЛ  ВЛИЯНИЕТО  НА  МЕСТОРАЗПОЛОЖЕНИЕТО  И  МОЩНОСТТА  НА  ЦЕНТРАЛИТЕ  ВЪРХУ  ЦЕНАТА  НА КРАЙНИЯ  ПОТРЕБИТЕЛ и този пропуск е недопустим.

Да отбележим най-важните два фактора за разходите по доставката:

1. С увеличаване мощността на централата, разходите по доставката се увеличават поради по-голямото средно разстояние от електроцентралата до  потребителите.

2. С увеличаване отместването на месторазположението на централата от геометричния център на снабдяваната площ, се увеличават средното разстояние до потребителите, респ. разходите по доставката.

Посочих влиянието на тези два фактора в съвсем популярен и непретенциозен от научна гледна точва вид, за да продължа с кратка оценка на влиянието им върху разходите за доставката. Минималните разходи са при минимално разстояние между потребителите и централата, а това предполага минималният им брой, и минимална мощност на централата. За да предсметнем увеличението на разходите, ще тръгнем от там, че при възможно най-голям брой потребители  и на разстоянието им от централата, минимални разходи по доставката ще имаме при равномерно разположение на потребителите и разполагане на централата в геометричния център на кръг, в който са разположени потребителите. От тук веднага се вижда, че при захранване на битови потребители, средните разстояния до потребителите растат пропорционално на корена на увеличението на мощността на централата, което предполага едно повече от впечатляващо увеличение на разходите за доставка при захранване на битови потребители с ядрена енергия, в сравнение с местна електроцентрала, дори с 2 и 3 пъти по-висока себестойност на произведената ел. енергия от уж евтината ядрена енергия.

Да погледнем сега и поскъпването на доставката от месторазположението на АЕЦ. След като АЕЦ Козлодуй е на границата ни, съгласно горната зависимост, веднага пресмятаме, че в сравнение с идеалния случай, когато АЕЦ е в геометричния център на обслужваната площ, благодарение на факта, че границата отрязва половината от възможната снабдявана площ, средното разстояние до потребителите ще се увеличи съгласно горната зависимост с 41%, и от там ще произтече и увеличаване на разходите по доставката само и единствено заради това, че АЕЦ е на границата ни. АЕЦ “Белене” не само повтаря същото нелепо разположение, но и презастъпва повече от сериозно обслужваната от АЕЦ “Козлодуй” площ, пресищайки областите около двете централи с ненужна енергия, за прехвърлянето на която са нужни нови капиталовложения и съответните непреодолими постоянни разходи поради крайно неподходящото разположение и свързаната с него свръхконцентрация на енергия. Ако можехме да продаваме на Румъния ел. енергия, - добре, но защо целият ни износ досега е бил за Турция и Гърция, разположени на стотици колометри, и защо, ако ще продаваме на юг, трябва да оскъпяваме произведения на северната си граница ток?

Ето, отговори на тези въпроси очаквам от много години да знаят енергетиците, еколозите и студентите, преди да предопределят един колосален преразход на енергия и финансови средства за 60 години напред, но до момента не съм чул някой да е споменал и думичка по въпроса, макар, че когато един чичко от Руската Дума каза, че АЕЦ “Белене” била “очевидно необходима”, настана по-голяма суматоха отколкото в Гоголовия “Ревизор”. Да бяха ни спестени поне досадните вайкания, че енергетиката ни е в колапс. ...