Населението у нас намаляло със 17% за 20 г., над 40% от децата са извънбрачни

Българите сме една от трите най-много стопили се нации в Европейския съюз за последните 20 години.

"Нашето население започва да намалява още от 90-те години. Най-вече в началото - заради миграционните движения. Впоследствие водеща причина става естественият прираст, което означава, че броят на умиранията надвишава броя на ражданията. В България населението е намаляло със 17% за 20 години (от 2004 до 2024), докато населението в Европейския съюз общо се е увеличило с 4%", каза доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека при БАН в студиото на "България сутрин".

Тя отбеляза, че бракът става все по-непопулярен, а голяма част от децата се раждат извън официални семейни съюзи.

"Само увеличаването на раждаемостта не може да реши въпроса с демографския спад. За да имаме реален прираст, трябва всяка жена да има между 2,6 и 3,4 деца, което е трудно постижимо в съвременното общество, където живеем в различно време и с различни ценности. Браковете се сключват по-късно, над 40% от децата се раждат извън бракове, ражданията се изтеглят на по-късни възрасти, а все повече хора приемат варианта да нямат деца", коментира доц. Черкезова пред Bulgaria ON AIR.

Една от основните пречки пред семействата е също така и социално-икономическата нестабилност и неравенствата в образованието и доходите. 

Що се отнася до отпуските по майчинство, България предлага дълъг период за отглеждане на дете до две години, което е значителна социална придобивка. Все пак дебатите около евентуалното съкращаване на този период подчертават нуждата от адекватни алтернативи.

"Ако искаме да стимулираме раждаемостта, трябва да подкрепяме жените и тяхното овластяване. Това означава да им осигурим възможност да се реализират и по други начини, освен чрез майчинство, да имат достъп до качествени услуги за отглеждане на децата, които да им помагат да съчетават майчинството с другите си житейски цели и кариерно развитие", заяви доц. Черкезова.

Тя подчерта, че забавянето на демографския спад изисква комплексни политики, не само в областта на раждаемостта. Намаляването на смъртността чрез здравни превантивни мерки и политика, насочена към контролирана миграция и интеграция на новодошлите, също са ключови. 

"Не трябва да разчитаме само на увеличаване на раждаемостта. Важно е да намалим смъртността чрез политики за превенция и здравеопазване, както и да насочваме политики към миграциите. В последните години имаме положително миграционно салдо, но то може да не е трайно. Трябва да разработваме политики, които селектират мигранти, необходими за икономиката и да създаваме механизми за интеграция, така че те да се включват успешно на пазара на труда и в обществото", каза още експертът.