Без база, без технологии, без инженери: Русия е произвела само един граждански самолет тази година

Руските производители на самолети са доставили само един от планираните 15 търговски самолета тази година, показват данни на швейцарския доставчик на авиационна разузнавателна информация ch-aviation, тъй като санкциите върху чуждестранни компоненти спират производството, а високите лихвени проценти ограничават инвестициите, съобщава Ройтерс.

След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г., западните санкции прекъснаха достъпа до самолети и резервни части, произведени в чужбина. С флот от над 700 самолета, доминирани от Airbus (AIR.PA) и Boeing (BA.N), руските авиокомпании сега разчитат на сложни, непряки маршрути за внос, за да си набавят критични компоненти.

“Няма компонентна база, няма технологии, няма производствени мощности, няма инженери“, каза източник от руската авиационна индустрия, който пожела да остане анонимен поради чувствителността на въпроса. “За да се създаде всичко това от нулата, са необходими години, ако не и десетилетия.“

Предвид географските предизвикателства на Русия като най-голямата страна в света, тя зависи от търговски самолети за вътрешен товарен и пътнически транспорт в 11-те си часови зони.

Последните големи инциденти подчертават спешната необходимост от предотвратяване на деградацията на флота. В края на юли, самолет Антонов Ан-24 от съветската епоха, построен през 1976 г., се разби в далечния изток на страната, убивайки всички 48 души на борда. Дни по-късно, националният превозвач Аерофлот (AFLT.MM) приземи десетки полети след тежка кибератака.

Борбите на авиационния сектор да стане самодостатъчен са част от по-широк забавяне в промишления растеж. Според данните на индекса на мениджърите по покупките, през юли фабричното производство в Русия се сви с най-бързите си темпове от март 2022 г. насам, а индустриалният растеж продължава да се забавя.

Високите лихвени проценти са допринесли за намаляването на производството на автомобили, фалитите във въгледобивния сектор, забавянето на обема на износа на стоки като метали и петролни продукти, както и за непостигнатите цели за самолетостроенето, заявиха представители на властите и фирмите, което допринася за забавянето на икономическия растеж.

“Промишлеността е засегната по-бързо и по-силно от строгата парична политика“, каза Дмитрий Полевой, ръководител на инвестициите в Astra Asset Management, предупреждавайки, че индустриалният сектор е на ръба на рецесия.

През 2021 г. Русия добави 52 нови търговски самолета към флота си - включително 27 от Airbus, три от Boeing и 22 Sukhoi Superjet, построени с вносни части - за авиокомпании, включително Aeroflot, S7, Red Wings, Rossiya и Ural Airlines, показват данни на ch-aviation.

Оттогава са добавени само 13 нови самолета: 12 Superjet, използвани от няколко руски авиокомпании, и един Tupolev Tu-214, двумоторен, теснофюзелажен самолет, предназначен за полети на средни разстояния, показват данните. Ту-214 се използва от първия вицепремиер Денис Мантуров, според запознат с въпроса, данни на FlightRadar24 и съобщения в руските медии.

Правителството многократно е преразглеждало производствените си цели. В средата на 2024 г. то намали целта за доставка за 2024-2025 г. на 21 от 171 самолета. Миналия месец властите заявиха, че целите ще бъдат преразгледани отново, позовавайки се на високите лихвени проценти, които са направили финансирането по-скъпо и са забавили производството.

Държавният конгломерат “Ростех“, който ръководи производството на самолетите “Суперджет-100“, “Туполев Ту-214“, пътническите самолети “Илюшин“ и новия реактивен самолет “Яковлев MC-21“, изпитва затруднения със спазването на сроковете.

Миналата година главният изпълнителен директор на “Ростех“ Сергей Чемезов заяви пред Ройтерс, че Русия ще произвежда свои собствени пътнически самолети, но сроковете за доставка многократно са се отлагали.

Самолетът MC-21, построен изцяло с руски части, е много по-тежък от версията, построена с вносни части, което намалява обхвата и горивната ефективност, така че авиокомпаниите не са склонни да го възприемат, според руския авиационен източник.

Във вторник Чемезов каза на премиера Михаил Мишустин, че серийното производство на самолетите MC-21, SJ-100 и Ил-114 ще започне през 2026 г., две години по-късно от първоначално планираното.

“Обединена самолетна корпорация“, дъщерното дружество на “Ростех“, което управлява цялото производство на самолети на конгломерата, не отговори на искане за коментар.

Въпреки усилията за локализиране на производството, Русия продължава да разчита на чуждестранни доставчици. Митническите данни показват, че през 2024 г. са внесени части на стойност най-малко 300 хиляди долара чрез посредници в Турция, Китай, Киргизстан и ОАЕ. Те включват компоненти от френската Safran (SAF.PA), американската Honeywell (HON.O) и британската Rolls-Royce (RR.L). Няма доказателства тези компании да са нарушили санкциите.

Русия е разработила система за паралелен внос, която позволява на стоки да влизат в страната чрез трети страни без знанието или съгласието на производителя.

Honeywell заяви, че не предоставя никакво оборудване, части или продукти на никоя компания в Русия и „работи активно за идентифициране и прекъсване на всяко възможно отклоняване на нашите продукти в Русия чрез трети страни“.

Rolls-Royce отговори, че не прави бизнес със санкционирани лица или организации. “Ние също така управляваме активна и стабилна програма за спазване на санкциите, която включва проверка на контрагентите и активно наблюдение и докладване на подозрителни запитвания до правителствените регулатори“, каза говорител на компанията.

Русия се опитва да реши уникален и “хиперсложен“ проблем, заяви министърът на промишлеността и търговията Антон Алиханов миналия месец. “Никоя друга държава в света не произвежда изцяло вноснозаместени самолети“, каза Алиханов.

Намаленото предлагане на самолети, докато търсенето остава високо, води до повишаване на цените за потребителите, като цените на билетите постоянно се покачват през 2023 и 2024 г., показват данни на Росстат.

Междувременно Москва е принудена да прояви креативност, като поиска от авиокомпании от страни от Централна Азия като Казахстан и Узбекистан да изпълняват вътрешни руски маршрути.