За щастието, нещастието и завистта

Интересен постинг! Обичам такива, защото не са копирани, компилирани или откровено откраднати.Като се замисля, доколкото имам време и сили да мисля в една обедна почивка, най-хубавото на щастието е това, че не подлежи на дефиниране. Ако можеше да се затвори в дефиниция, щеше да се превърне в стандарт. Аз често не осъзнавам, че съм щастлива точно на момента, но си имам сигурна мярка - ако имам хубави спомени, които ме карат да се усмихвам и да се връщам мислено, значи съм била щастлива. И се връщам с удоволствие, за да си изживея щастливия миг повторно. Сещам се и за нещо, което Тили ми беше написала в един коментар (цитирам по памет): "Замислиш ли се дали си щастлив, значи не си."Съгласна съм с това, че щастието понякога е за сметка на някой друг, но това зависи и от другия. Не приемам като норма завистта към щастливеца. Всъщност това е житейския майсторлък - да можеш да се зарадваш на успеха на другия.Благодаря за този интелигентен постинг! отговор Сигнализирай