Love.net

Във връзка с една домашна работа ми се наложи да направя малко проучвания относно интернет запознаствата и чатовете. Реших да споделя изводите, до които стигнах и всичко, което ми се случи в рамките на няколко часа чат. Надявам се да ви е интересно.

Часът е 23:35, уверила съм се, че всички вкъщи спят и се заемам с чата. Първо решавам да ''разкрася'' една от снимките ми, все пак трябва да грабват погледа. Залавям се за работа с Фотошоп и след 5 минути от снимката ме гледа момиче, по слабо с 10 кг. , на ръба на анорексията, с коса по обемна с 20 см. и доста ''сочни'' устни. Сравнявам снимката с други снимки в нета и оставам доволна от резултата. Стъпка номер 1 е изпълнена.

Стъпка номер две: трябва да си избера потребителско име в чата. Залагам на сигурен и изпитан начин за привличане на момчета. Новото ми име е sladuranka, класика в жанра, а и е изпитано, че ''сладуранките'' привличат много повече внимание от момичетата с потребителско име, като mimi, например. След още малко размисли, рещавам да добавя и година на раждане след никнейма ми и откривам, че 89 е идеално. След като ще лъжа за едната снимка, защо да се ограничавам само с това. Както става ясно и годината ми на раждане е измислена. Докъто чата се зарежда, започвам да си измислям и име, с което да се представям на виртуалните ми охажори. Бърз поглед към новата ми снимка и вече знам и новото си име. Казвам се Никол или просто Ники.
Чата вече е зареден и изобщо не ми се налага да чакам да се появят желаещи да се запознам. Първия е dark_wolf, ако трябва да се доверявам на това, което ми казва, и имайки в предвид това, че ако аз мога да лъжа в чата, то всеки може, dark_wolf е момче на 25 години от София. На пръв поглед идеално, никакви намеци, никакви свалки, а аз съм забравила за лъжите, които съм му наговорила и съм на седмото небе от щастие, че съм се запознала с нормален човек. с когото имаме сходни интереси и чата върви толкова леко, че игнорирам всички останали и цял час се поддавам на манипулативните му измислици.

Изведнъж решавам да мина на ''втора база'' като му поискам скайпа за да сменим снимки. Очевидно притеснен и не особенно разговорлив както в чата, dark_wolf ми изпраща 2 снимки, доста стари на пръв поглед и с лошо качество. На снимките едва се долавя силует на човек, снимани са на тъмно и с телефон. Различава се само едра, стегната и добре подържана фигура на мусколесто момче. Но няма помен и от лице, само силует. Моля го за още снимки, а на молбата ми той отговаря закачливо и заядливо едновременно ''а теб няма ли да те видим най-после бе сладуранке''. Стисвам устни, не обичам някой да ми нарежда какво да правя, без първо да е свършил това , за което съм го помолила. Но въпреки това изпращам ''преобразената'' ми снимка. Следват две минути мълчание, през които през главата минават всякакви мисли, като се почне от това, че не ме е харесал и се стигне до там, че всичко е било тъпа идея и трябва да прекратя тая глупост веднага. Последната мисъл ми се струва най-добрата от всичко, минало презз главата ми. Залавям се да пиша дълги обяснения, за това коя съм, какво правя, защо го правя и, че всичко е било лъжа, става ми кофти, но секунда преди да натисна бутона за изпращане на съобщението, dark_wolf ми отговаря. "Ама много си сладка :* ще те изям кукло :*''. Отново виждам светлина, изтривам всички ''глупости'' написани преди минута и отговарям на моя ''принц'' със същото. Следват няколко минути неудобно мълчание, през който събирам смелост да поискам снимка, на която се вижда лицето му. В крайна сметка получавам си толкова желаната снимка, нетърпеливо намирам къде съм запазила изпратения ми от Васко (dark_wolf) файл. Най после, след цяла вечност го намирам. Ръцете ми треперят от вълнение, отново съм забравила, защо правя всичко това. Отварям снимката. Следват няколко секунди на пълно объркване от моя страна. Гледам снимката и изведнъж ме облива вълна на силен гняв. Изпратената снимка е на един мой любим актьор. Замълчавам. Няколко минути съм като ударена от гръм. Моя ''любимец'' явно забелязва отсъствието ми и бърза да ме пита какво мисля за снимката.

Дълбоко съм възмотена, не стига, че лъже ами ми иска и мнението, след като най-вероятно се е сетил, че съм разбрала за измамата му. Стискам зъби и се успокоявам с мисълта, че и аз не съм по-различна. Усмихвам се и му правя комплимент, но вътрешно съм бясна и бълвам змии и гущери. Люби мия ми се разтапя като бучка захар в горещ чай, от моите комплименти и продължава да задълбава, като ме кани на кафе. Това за мен е капката, която прилива чашата. Нахвърлям се върху момчето с мотива за фалшивата снимка и лъжите. Той мълчи и след минута ме блокира. Бясна съм. Не само, че съм била излъгана, ами съм и пълна глупачка оставила се някой си непознат да я манипулира. На всичко отгоре не бях възнаградена с грандиозен скандал за финал. Една песен време ми е нужна да се отърся от случилото се и да се върна в чата.

Този път не се ограничавам само с едно момче. Пиша си с много хора, измислената ми история се разгръща все повече, вкарвам и малко драматизъм за измислено бивше гадже, за да съм по интересна.

Последните няколко часа са се изнизали неусетно. Скайпа ми е пълен с нови хора, които са ми ''фенове''. Условно съм ги разделила на няколко групи.
Първата група е на ''сладките лоши момчета''. 99% от момчетата от тази група имат еднакво поведение. Имат повече от добър външен вид, но поведението им е под всякаква критика, ако се вярва на това, което казват. Повечето от тях са се забъркали в някаква каша в училище или на работа, а абсолютно всички са пушачи и споделят, че обичат да си пийват докъто си пишат с някое момиче.

Втората група е на ''свалячите''. Момчета с приличен външен вид и самочувствие без граници. Тяхната цел е само една, да си намерят компаня за една вечер. Ако им се откаже бързат да се цупят и да обиждат, дамата, която е дръзнала да им откаже. Не се примиряват лесно с това и определено обичат женското внимание.

Третата група е на ''грозните смотаняци и романтици''. Те са момчета които изобщо не изглеждат добре, въпреки че, в някой от тях можем да срещнем доста приятен събеседник. Те изслушват момичетата, правят комплменти и разказват романтични истории, в които аз и той сме главните герои. Интересно става когато с въпросния индивид заговорим за социалния му живот. Често тези момчета нямат приятели и седят по цял ден пред компа и търсят гаджета в нета. Честно казано ми е жал за някои от тях, защото саа свестни.

Естествено има и четвърта група на момчета, които на нищо не приличат, имат голямо самочувствие и се държат лошо. Поради разбираеми причини тях не можах да ги опозная много добре. Сблъсках се само с два индивида от този вид, които почти ме разплакаха.

И така часа вече беше 5:23 крайно време да се отправям към леглото. Чатовете за тази нощ бяха приключили, явно ''свалячите'' се бяха изморили вече.
Лежа по гръб в леглото и си мисля от къде тръгна всичко. От една домашна работа на тема ''Чатът - близките далечни". Бях се отклонила много от темата. Толкова трудно ли беше да напиша като всички други едно есе и да се приключи. Защо трябваше да се забърквам в такива ''филми''.

И все пак стигнах до извода, че в интернет можеш да бъдеш толкова близък с някой, колкото той ти позволи. Все пак няма нищо по-хубаво от запознаството очи в очи, от реалните усмивки и истинските жестове, които могат да създат едно незабравимо приятелство, а кой знае може и нещо повече :). Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.