В България да си заразен от СПИН е равнозначно на прокажен

Най-вълнуващото ми преживяване, като репортер са разговорите с мъж заразен от СПИН, част от които описах в новелата "Копнеж за живот". Бях отишъл да пиша за хората носители на HIV, запознах се с д-р Даниела Маркова, която се грижеше за серопозитивните във Варна и предложих, ако някой от тях прояви желание да ми се обади.

След време един мъж ме потърси по телефона и така започна нашето общуване. Няма да преразказвам думите му, ще кажа само, че здрав човек си няма и бегла представа какво е да си заразен от СПИН и да не знаеш дали утре ще живееш или не. Този мъж все още е жив, от 23 години е носител на вируса, а преди няколко години имах преживяване, което разтърси душата ми. С него говорехме по телефона, той не пожела да се видим, не знаех името му, но разбрах на колко години и работи. Мой познат ми каза, че в техния блок е починал мъж, заразен от СПИН, имаше съвпадения с информацията, която имах за моя човек и помислих, че е той. Вървях към блока и през ума ми преминаха всички разговори, които водих с мъжа носител на HIV. Бяха тежки, трудни разговори, той премина през фазите на самосъжаление, омраза към живота, пиянство, агресия, примирение, но намери сили да продължи. Вървях и се молех да не е починал. На вратата на блока имаше некролог, но без снимка и после разбрах от д-р Маркова, че не е моя човек. От разговорите си с този мъж разбрах колко жестоки са българите, когато разберат, че си заразен от СПИН, как гледат на теб като прокажен. Лекари са му отказвали да го прегледат, да не говорим, че заради бюрократични пречки принуждаваха носителите на вируса да пътуват от Варна до София за лекарства. Д-р Маркова беше приела работата си с тях, като лична кауза и се бореше с бездушните чиновнически души за правата и нормалното обслужване на носителите на HIV. Накрая през 2011 г. Кожната клиника към болница "Св.Анна" бе закрита и това беше апогеят на чиновническото безхаберие.

Истината е, че в България обществото не се е променило от Освобождението насам по отношение на различните хора. Само се говори, че ги разбираме и приемаме, но всъщност дълбоко в себе си сме закостенели хора, които не мислят модерно. Има фасада зад която се крият бездушие, страх, комплекси и пренебрежение към заразените от СПИН, психичноболните, малцинствата, хората с различна сексуална ориентация. И тези които се бият в гърдите и се правят на на широкоскроени не биха прегърнали или пили кафе с носител на HIV. А и не трябва, защото ще го гледат със съжаление, от което той няма нужда.

Иво Югов

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.