Мечтата ТАМ

Добър да е денят Ви,Благодаря Ви, за реалната тема!Как е при всички хора, нямам представа?Грабна ме- "...тук и сега..."!Научих го по трудния начин, чрез лошата вест- болест.Не, не се уплаших, а се спрях и оттеглих, за да не съм в тежест.Създадох смут и притеснение, но ги уверявах в правотата си, защото давах на тялото си нужното му зареждане и натоварване, за да възстановя хармонията, а тялото си знае работата, ако не му преча.Изминаха 15 години и ставам все по- здрав, защото се събуждам с усмивка и се радвам на конкретния ден и работата в градината, която ме дарява с красота през всеки сезон.Това се оценява от внуците, които нямаше да видя, ако бях пропуснал собствената си промяна.Мечти ли?Да!Мечтая за череши, но сега е зима и усърдно ги прекопавам, засипвам с тор и сняг, защото е важен трудът ми днес, за да ги усетя.Не, нямам рецепти за всички.Споделям от първо лице, защото живота е мой и неповторим, а пропусна ли мига, няма да има цветя, които да радват внуците.Важен е техният смях през ваканциите и омацаните бузки с казано-"...дядо, много е вкусно и красиво..."!Мечтите ми са малки, но реални, за да съм полезен, което ме прави дълготърпелив и упорит в тук и сега.Дали съм прав, нямам представа и малко ме вълнува, защото съм щастлив в чакането, което е запълнено с книги и труд в градината.Младите си имат свой живот и устрем, но знаят, че едно сърце бие за тях, не с мрънкане и напомняне, а с отворени обятия.Не, това не е мое откритие, а извод от дърветата, които даряват с плодовете си и чакат!Весело посрещане на новата 2013 г.!С Уважение, дядо Кольо. отговор Сигнализирай