Реално лутайки се между минало и бъдеще не живеем, а изпитваме едно непрестанно чувство на очакване. В един момент изпадаме в зависимост от очакваните резултати от нашите действия. Тази зависимост от очакванията ни прави слаби и уязвими, защото не сме в мир и хармония, а постоянно се борим за бъдещето. Необходимо е да престанем да очакваме и да бъдем признателни за това, което имаме и да се научим да не сравняваме какво е било или какво може да е. То всичкото Е и е ТУК и СЕГА, изисква се от нас единствено да го „уловим” и да му се радваме.
Тоест престанем ли да сравняваме това, което имаме, с това което нямаме или което искаме да бъде, то ще започнем да се наслаждаваме на това, което Е. Отлагането на живота за бъдеще време е бягство, както и живеенето с миналото. Поставянето на условия винаги ни поставя в омагьосан кръг и ни пречи да изживеем пълноценно настоящия миг или единственото, което наистина имаме. Истината е, че каквито и мечти да имаме, каквито и стремежи и цели да си поставяме, винаги ще искаме повече. Така сме устроени ние хората. Да искаме и рядко да се задоволяваме с това, което имаме. Реално обаче, когато нашата "мечта някъде там", за която мечтаем или към която се стремим, стане "мечтата - точно тук", ние „внезапно” си мислим друга "мечта, която ще е някъде там", която пак ще ни изглежда по-добра от нашата "тук". Ето защо е необходимо да ценим, да се радваме и да живеем, просто да живеем пълноценно всяка секунда - без да губим нито миг. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.