Пешо на лов за депутати

Пешо остана безработен. И жена му остана безработна. И двамата бяха шивачи в Добрич.  А имаха четири деца. Взимаха смешни детски от по 30 лева. Още като работеха едвам свързваха двата края, а сега съвсем я бяха закъсали. Провериха за работа къде ли не. Опитаха всичко. Но, уви, без резултат.

Пешо се сбогува с жена  и деца и отпътува за София. Беше трогателна раздяла.Изход наистина нямаше. Но Пешо намери изход. И то какъв изход?! Пешо имаше автомат АК 45 и този ден реши да го използва. Взе автобуса за София.

На другата сутрин беше четвъртък. Парламентарен ден. Пешо се спря пред народното събрание. Смел мъж! С бавна, но уверена крачка се запъти към предния вход. Никой не го спря. Влезе съвсем спокойно. Качи се на трибуната.

Поздрави депутатите. Подобаващо! Днес ще ви е*а майката! На всички. Дебелокожите същества изпаднаха в паника. Нима?! И те ли са живи същества?! О, небеса, разтворете се! Започнаха да се блъскат. Какво да очакваш от говеда? Улесника храбрият Пешо допълнително. Започна бързо да стреля. Ра-та-та-та-та! 600 в минута! Изпразни четири пълнителя в дебелите депутатски оядени задници! Жертвите бяха десетки. Пешо си излезе съвсем спокойно през задния двор и се запъти към Централна автогара. Беше спокоен и весел! Герой! Цяла България също ликуваше! Славен ден!