Туризъм в България

Имам един приятел, китаец, емигрирал и той като мен. Китайците по принцип си почитат страната. Не съм чул до сега емигрирал китаец да каже лоша дума за Китай или за китайското правителството. Ако попиташ защо са емигрирали, обикновено отговорят – защото има много хора или за по добро образование на децата и пр. Моят приятел ми отговори – за да мога да пътувам.

Познавам го от около 10г. Всяка година си набелязва някоя държава (или две) пести пари, проучва я и я посещава. Обикновено си купува някакви книги – пътеводители за съответната държава, в които пише какво си заслужава да се види разбира се, но също какъв транспорт да ползваш къде да отседнеш, цени, какво да избягваш, къде не е много здравословно да ходиш. Не ходи на организирани екскурзии а се оправя сам.

Посетил е доста страни, от Чили и Перу до Египет, Йордания, западна Европа. Общо взето като се върне е с много хубави впечатления. Не си спомням да е казвал лоша дума за страната която е посетил.

Тази година посети Румъния през пролетта. Искаше да ходим заедно в България но плановете ни се разминаха. Както и да е. Реши да дойде в БГ през септември. Чухме се преди заминаването. Препоръчах му кои места да посети. Той вече доста знаеше за страната от пътеводителя. Искаше да пътува с влак от София до Варна но на страницата на БДЖ ценните и разписанието на влаковете бяха на български дори и като натиснеш бутона 'English' та се наложи да му превеждам. Уверих го, че няма да има проблеми с езика, тъй като много хора в БГ говорят английски (дори и неосъзнато :)

Вчера се чухме, беше ми интересно с какви впечатления е от пътуването. Беше посетил София, Варна, Бургас, Несебър, Созопол, Велико Търново и Рилски Манастир. Той по принцип си пада повече по градовете така че не очаквах да се впечатли много от природата.

Някак си не му се започваше разговора като го запитах какви са му впечатленията. После си дадох сметка, че вероятно не е искал да ме засегне. Общо взето впечатленията му бяха че българите са намусени, неотзивчиви, недоволни с една дума негостоприемни. Опитах се да обясня, че българите не живеят добре, на което ми се отговори, че и румънците са така но са доста по приветливи и отзивчиви.

Вероятно румънците се надяват на по добро бъдеще а българите са спрели да вярват, смотолевих аз.

Доста бе подразнен от традиционните нашенски номера. Пътеводителя го бе посъветвал да не ползва частните таксита от летището а някои от големите компании. Пропуснали са обаче да споменат, че трябва да си носи дребни. Таксито е нямало да му върне 5лв (с които се простил разбира се) – това като първо впечатление. В БДЖ-то нова тесла. Купува си човека самостоятелно спално купе но – изненада, трябва го дели с някой си.

Най-много ме изненада обаче, че е имал проблеми да намери английско говорещи българи. И тук се оказа че сме доста назад от румънците. И то в офис на мобилен оператор. Това само мога да си обясня с връзкарщината. Иначе не мога да си представя да сложиш някой да продава мобилни услуги и да на знае грам английски.

Е как да очакваме да дойдат в България нормални туристи! Разбира се, че ще дойдат само разни отрепки заради евтиния алкохол и жени.

Иначе много му бе харесал Несебър, Велико Търново и археологическия музей във Варна, както и самата Варна.