Брак по сметка

          Брак по сметка? Това е нещо все по-често срещано в днешно време. За някои дори се е превърналов цел в живота – просто да си намерим богат съпруг или съпруга, който да ни осигури прекрасен живот, без никакви лишения.И то без да си мръднем пръста. Е, да, налага се да живееш и делиш леглото си с някой, към който нямаш никакви чувства или тръпка, но какво от това – нали ще имаш всичко останало на тепсия.

      Жалка история! Да правиш безкрайни компромиси, да бъдеш зависим от някого,само за да достигнеш някакво материално благополучие. Колко се е изкривила ценностната ни система. А дали въбще имаме такава?Нима е възможно парите и лукса да са по-важни от нас самите? Или може би се опираме на принципа, че любовта идва след време? Може би са прави майките, които казват на дъщерите си „Той има пари, не го изпускай”.

       В миналото уредените от родителите бракове са били традиция. И в много случаи омъжените, едва ли не насила, са недоволствали, бягали са от домовете си само и само да не бъдат омъжени не по любов. А къде останаха днес всички тези приказки за истинската, голяма и единствена любов? Значи днес се връщаме до същото положение, само с една малка разлика – сами се заробваме и се обричаме на нещастие. О, извинете, забравих за любовта към парите и щастието, което те носят. Може би пък това е вечната любов. Да обичаме материалното и да не обръщаме внимание на всичко онова, което не се измерва в пари.

     Може би аз не разбирам. Но не губи ли така всичко останало смисъл. Няма тръпка, няма любов, няма никакви чувства. Всичко се изчерпва с изречението „Богат съм”. И няма  как да не стане. Всичко е в кърпа вързано, без да има никакво усилие да спечелиш някоя жена, без да има ухажване, без нищо. Колко безинтересно!

     Да, наистина е женствено. Без да се дърпаш,  без да се интересуваш от нищо друго, освен банковата сметка, да се омъжиш за някого.Така да се каже да се продадеш. Грубо звучи, но е така. Самата истина. Един ден може и да ти омръзне всичко това – съпругът ти не се интересува от теб, не те зачита, не те уважава. Но ти нямаш избор, защото зависиш от него. Защото едно време, вместо да учиш, ходеше по дискотеките и търсеше някой с пари. Но това не е задължително, може наистина любовта да дойде след време, може наистина да си щастлива и да съветваш децата си да постъпят като теб. Да – разни хора, разни идеали.