Беше забавно...

Не съм специалист, но мога да се закълна, че някога беше забавно да играеш. Наистина беше. И нямам предвид факта, че времето се ниже в една посока - то е ясно; на всеки се налага да стане сериозен след първия си сблъсък с любезните чиновници на РБ. По-скоро...напрежението го нямаше. Разбирате ли?

Ето например преди малко получих известие от далечните покрайнини на галактиката - поредният падуан, дръзнал да наруши целостта на джедайската ми медитация. Какво правя, как съм, какво съм. Е, нищо - някой и друг диалог нямаше да ми се отрази зле след тия граматически перипетии (и абсентни ласки)...

"Кибича."

И с това май се изчерпах. 
Но пък самата тема не закъсня.
За щастие.

"Цъкаш ли още на (не ми платиха достатъчно за PR, така че да наречем играта "dhuehfhf" /ще трябва да го копирам за по-нататъшна достоверност/.) ?!"

"Не."

Разменихме си по някоя и друга излишна дума, преди да се върнем към темата. Към dhuehfhf.

Споделих недоволството си от тази игра, обяснявайки (като бивш алкохолик), че вече не "сръбвам" от година и половина. Поне.
(винаги трябва да има ПОНЕ едно "поне" за повече тежест).

Не "сръбвам", ЗАЩОТО...

И интересното почна.

Защото ... ?!
Защото...
Защо?
...

Мога да се закълна, че преди го нямаше напрежението.
Разбирате ли?
Усещаше се.
Но не беше толкова характерно.
Всъщност...
Преди въобще нямаше наппрежение.
Игрите бяха за забавление.
Игрите не бяха СПОРТ.
Бяха за ПРИЯТЕЛИ.
Не за конкуренти.

После...
После някой сметна, че джойстиците могат да бъдат коректив на половите недостатъци.
И купонът започна, "бате".
В цялата си прелест.

До фазата, в която предлагаш игра на "Duel Monsters", а ти се отвръща с "НЕ, НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА ВИДЯ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ КОМБИНАЦИИ, ЗА ДА СИ СЪСТАВЯ НАЙ-МОГЪЩОТО ТЕСТЕ!!! НЯМА СМИСЪЛ!!!!".

До фазата, в която предлагаш игра на "WoW" - blizzlike, x1, а ти се отвръща "МНОГО ВРЕМЕ, ЩЕ МИ ОТНЕМЕ ГОДИНИ, ПРЕДИ ДА СТАНА НАЙ-ДОБРИЯТ!!!".

До фазата, в която не можеш и един шах да изиграеш, без някой да бъде убеден в победата си, в правото си на ДОМИНАЦИЯ.

Wunderschoen.

...

Предполагам, че каквато ни е епохата - такива сме и ние.

Епоха на несигурност и омраза; епоха, която не спира да ни напомня, че от нас нищо не става, че трябва да се състезаваме,  че утре може да останем на улицата, ако не бъдем послушни и злобни; епоха, която поражда комплекси.

А комплексите се решават "в битка" на единственото възможно място отвъд всички епохи - мястото на игрите.

Жалко...

...а беше забавно.