Интернет лъже

През 60-те години на миналия век един полски кинодокументалист разказваше поучителна история, която запомних за цял живот.

Някъде по това време се появиха първите мобилни кинокамери, които можеха да записват синхронно звук. И кинодокументалистите от цял свят тръгнаха да правят интервюта с интересни хора. Поляците тръгнали да записват разкази на кашуби. Кашуби – това са остатъци от славянско племе, което живее някъде из полските гори, ообособено от цивилизацията. Та старите кашуби философски разказвали пред камерите своите възгледи за живота и кинаджиите, после и зрителите, попивали всяка дума на белбрадите мъдреци, възприемали всичко казано като висша проява на истината.

Човекът, който описваше тази история, обаче се вслушал в разказите на кашубите и стигнал до извода, че те често прикриват истината или я украсяват. След което беше обявил:”Не вярвайте на кашубите, те лъжат също толкова, колкото и журналистите”.

През 70-те години синхронните камери навлязоха и в българските телевизии. Тъй като нямахме наблизо кашуби, тръгнахме из родопските села и махали. Старите родопчани благо философстваха и ние им вярвахме.

Помня една 90 годишна баба, която ни каза пред камерата: „Са саа партия живот, сине, ала да беше по-напреж” Жената хвалеше управлението на БКП. На тръгване – вече не пред камерата, се сетих да я питам колко й е пенсията. Бабата каза, че получава 15 лева, с които си живее добре и заделя за децата. Старата родопчанка просто ни лъжеше.

Нейната прослава на БКП излезе по БНТ и интервюто беше високо оценено.

Сетих се за тези истории преди малко, като гледах в студиото на Люба Кулезич Бисер, наречен „Петното”, и някакъв негов боен другар, който може да бъде наречен спокойно „Фашиста”. Представящите се за родолюбци се опитваха да обяснят за какво точно се борят, най-после се сетиха – било срещу „геноцида над българския народ”. А като доказателство за този геноцид приведоха съвсем сериозно тезата за съществуването на някаква „мюсюлманска дъга”, която под ръководството на американските тайни служби прераснала в „Зелени Балкани”.

Е, все бях чул националистически фантасмагории, ама тази ме изненада. Все пак познавам хора от „Зелени балкани” поне от 20 години и никога не съм видял в офиса им някакви мюсюлмански братя, примерно.

Изненадана беше и Любо Кулезич и попита откъде знаят за това. Отговорът беше кратък и ясен:

- ПИШЕ ГО В ИНТЕРНЕТ!

Край! Щом го пише в интернет, значи е истина.

Кой го е написал, защо го е написал – няма значение.

Едно време казваха: „пише го във вестника” Значи е истина. Само че във вестника фактите се проверяваха по три пъти. Поне едно време.

Сега всеки може да пише каквото си иска. Без никаква отговорност. Отначало се лъжеше за удоволствие, вече се лъже и за пари.

Хайде, да оставим Петното и компания настрани. Все по-често обаче попадам на нормални млади хора, които от желание да стигнат до истината, стигат до лъжата. Ровят се из сайтове, блогов, фейсбук и къде ли не и в крайна сметка стигат до някакъв световен заговор. Защото да оправдаваш личните си несполуки и несполуките на България по-лесно става с откриването на световния заговор, отколкото с признанието, че може би сами сме си виновни.

Наскоро интелигентна студентка ми обясняваше как от ЦРУ имали план да ни завладеят заради това, че сме най-интелигентният народ в света.

Откъде знаеш всичко това – я попитах.

- Как, от интернет – беше закономерният отговор.

Онзи ден ме спря белокоса баба и започна да развива познатата теория за злокобната ролята на Сорос, ръководените от него неолиберали, плана Ран-Ът и най-вече тайното споразумение към него.

Ясно е какво я попитах и какъв беше отговорът.

Да си обясниш защо с твоята пенсия не можеш да си платиш лекарствата и кой е виновен за това, изисква известни усилия. Но да намразиш Ран и Ът или Сорос е лесно и удобно. И след това да тръгнеш по махалата и да обясняваш на бабите,коит няма интернет, кой е виновен.

Очевидно част от писанията в Интернет ни зомбират. И млади, и стари. Обаче обърнете внимание – световният заговор винаги е е на запад от нас. Винаги лошите са американците, западняците, банкерите, евреите, разбира се, но най-вече американските.

Дали някой ръководи този процес – ех, и аз стигнах до подозренията за световен заговор, па макар и източен, /може би на КГБ/, или просто нашите генетични нагласи са такива, че сме душевно обречени завинаги на Изтока. Четох нещо подобно в Интернет.

Така че, приятели, имайте предвид, че интернет лъже – като кашуб, като стара родопчанка, като ЦРУ и Мосад, Иван Костов, Меглена Кунева и т.н.

С една дума – лъже като дърт циганин.

Дали не обиждаме по този начин циганите обаче?

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→