Черешови и някои други априлски мигове и думи

Дошла ни е пролет! Ама много и навсякъде ни е дошла. Залива ни със зелена светлина отгоре, никнe тревата, цъфтят цветята и дърветата 'и, и ние по-средата на тази преливаща благодат се пълним като съдове с щедростта на красотата 'и. Поне аз така се пълня последните дни - напълня си хубаво очите с небе и цъфтяща земя, попрепълвам се чак и трябва някъде да се излея...Опитала съм се да хвана част от красотата, не че е въможно всеки цветен миг да запечатам в пълния му блясък, но поне мъничко, трошица светлинка да има в снимките ще съм щастлива.

светлина през крушевите листа на девети април

лаленца в двора, който е заприличал на тайна градина - няколко последователни

години си никнат ей тъй за моя радост

люлякът е запазил само върховете си и вече не мога да откърша клонче, но тук светлината го целува

Черешата под чиито клони вчера бях блажено посипвана с белия и цвят. Черешата е досами лозята, не е наша - на пътното е, сиреч на всички, които минават по пътя и по тая причина ми е една грижа като дойде май, защото много страдат клоните ''и от случайни берачи.

мислех си колко са обли и съвършени съцветията и - рехави бели топки

струва ми се, че времето спира, когато си стоя под черешата, примижавам срещу слънцето, което се провира между клоните и ме вали черешовия цвят - такова нежно, почти незабележимо ухание се носи

слънцето по обед гнезди в клоните...

...и наобратно

тук открих едно сърце, оформено от клонки

като завеса в черешовата ми обедна спалня;))

Много вдъхновяваща близост! Навърташе се и един вятър наоколо и правеше миговете още по-невероятно красиви, особено като завихряше белите черешови конфети...

***
Под черешата,
в зеления следобед,
с вятъра си имаме шега -
той разтърсва цъфналите клони,
ръси се отгоре ми снега -
бял цветец, пленително уханен,
цялата съм в черешов цвят.
Вятърът е тук, около мен е,
щур и закачлив като хлапак.

***
Черешовият цвят почти наум мирише -
въздиша си черешата,
въздиша ли, въздиша
и също като сняг, който на сън ухае,
черешовият цвят
въздишки навалял е..

Изобщо общуването се оказа много зареждащо - вятър, слънце и черешов цвят. Истинска благодат. В представите ми раят е нещо такова - състояние на пълно блаженство...Ненаситно снимах и небето тези дни, но ще оставя за друг път снимките му.

На връщане пътьом снимах рапицата - толкова ярко се жълтее и просто ти пълни душата...Пролет, ехеййй!

количката ми се вмества в черешовата тема - открих в една стая на село, циганите са разбили и изнесли всичко де що могат от къщите, та количката ми се досвидя и си я домъкнах вкъщи. Иска малко стягане, но си мислех, че мога да си сложа няколко саксии в нея... Винаги съм искала такава детска количка, но така и не съм имала - ето, че сега ми се получиха нещата;))
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.